Ако при споменаването на този плод единственото, което си представяте, е бутилка скъпо вино, то тогава отделете няколко минутки, за да научите нещо повече. Гроздето – това ароматно изкушение, ще ви изненада с многобройните си полезни качества и ще внесе настроение и свежест в ежедневната ви диета.
История. Гроздето е древно растение. Още от далечни времена то се използва не само за направа на вино и други напитки, но и за лечение на най-различни болести. Затова и до ден днешен има широк спектър на употреба. Съществува още през 8-7 век пр. Хр., но целенасоченото му отглеждане започва през Бронзовата ера (след 3200г. пр. Хр.). В Древна Гърция гроздето е било на голяма почит, а за негов покровител се е смятал богът на виното – Дионисий. Римляните Плиний, Целзий и Гален споменават за благоприятното му въздействие в съчиненията си. За „плод на лозата” се споменава и в Библията. Съществува мнение, че траките, живели някога по нашите и съседните земи, са едни от първите лозари. На територията на САЩ за пръв път гроздови масиви са засадени през 17 век. В Калифония, поради благоприятните климатични условия, това растение вирее много успешно. Сега там се развива една от най-големите винени индустрии в света.
Любопитен факт е, че към края на 19 век почти всички видове френско грозде са унищожени от нападение на насекоми. Гроздовите масиви постепенно са възтановени чрез кръстоска с американски сортове. Сега тези райони – Франция, Италия, Испания, заедно със САЩ и части от Латинска Америка, са най-големите световни производители на грозде с търговски цели.
България също е известна с производството на хубаво грозде – например сортовете Димят и Болгар, които са многократно награждавани. На пазара ни в момента обаче най-често се намира гръцко грозде.
Видове грозде. Според цвета си най-общо то бива бяло и черно, като тези цветове варират при различните сортове. Плодовете му са кръгли или овални топчета. Сладко е, може да е със или без семки. Гроздето, което консумираме или използваме в различни рецепти, хранителни режими или за лечение, се нарича десертно грозде. То се различава от винените сортове, както и от тези за направата на стафиди. Едва около 20 от всички видове гроздови сортове са подходящи за директна консумация. Любопитно е, че десертните сортове са много по-непознати от винените, за които всички сме чували. Болгар и Кардинал са сред най-популярните. Плодът се разделя на три основни разновидности – европейско, северноамериканско и френско грозде.
Хранителни качества и съдържание. Растението съдържа редица полезни съставки – витамини A, B, D и E, както и малко витамин С, които подобряват зрението, тонуса, укрепват нервната система и стените на кръвоносните съдове, грижат се за ноктите и костите; калий; магнезий; фосфор; желязо. В гроздето средно се съдържа около 15% захар, т.е. 150г. в килограм или около два пъти повече отколкото при повечето плодове. В някои сортове количеството захар може да достига до 25%. Затова със сладкото грозде не бива да се прекалява, тъй като има опасност от претоварване на черния дроб. 2 кг. на ден са оптималната доза, и то ако не се приема друга захар или големи количества въглехидрати. Преобладаваща е глюкозата, т.нар. гроздова захар, следвана от фруктозата. Гроздовата захар не се преработва от храносмилателните ензими, а се усвоява от кръвта непроменена и така се използва максимално от организма. За сметка на високото съдържание на захар, гроздето не съдържа мазнини и холестерол.
Всъщност гроздовите семки са далеч по-полезни даже и от самия плод, тъй като имат мощно антиоксидантно, прочистващо и тонизиращо действие. Забавят стареенето и затова семената са високоупотребявани и в козметичната индустрия, включват се в състава на различни кремове, серуми, маски и лосиони. Много ценен и скъп продукт е маслото от гроздови семки. Ципата също е полезна, но с нея трябва да внимават хората с чувствителен или болен стомах.
Ампелотерапията. Така се нарича методът на гроздолечението. То добива популярност към края на 19 век. Гроздето се използва за лечение на редица болести, особено успешно се прилага при подагра. Този метод на лечение е активен и днес. Плодът прочиства и минерализира организма. Участва в градивните процеси и възстановява изгубени витамини и минерали. Гроздолечение се препоръчва при ракови заболявания ( съставката ресвератрол блокира образуването на ракови клетки), заболявания на далака и черния дроб, високо кръвно налягане и прекарани инфаркти, нервни болести, разстроена обмяна на веществата. Максимата, че дозата прави отровата в пълна сила важи и за гроздето – не е препоръчително с него да прекаляват хора, страдащи от язва и други стомашни болести, но премерената му употреба лекува подобни заболявания. Така на пръв поглед парадоксално звучи и, че гроздето се прилага и за лечение на диабет, въпреки високото съдържание на захар.
Стафидите. Сушеното грозде, т.нар. стафиди, е много полезно и лесно за съхранение. Удобно е да се консумира през зимата и пролетта, когато по нашите географски ширини хубаво грозде трудно се намира. Стафидите съдържат едва около 15% вода, но са 4 пъти по-калорични от гроздето и хранителните вещества в тях са далеч по-концентрирани. Освен че се консумират директно, те са широко застъпени и в сладкарството.
Гроздето и бебето. Приемът на грозде от бебчето започва обикновено чрез консумирането на плодови сокове. Трябва да се има предвид, че този плод действа разхлабващо дори на повечето възрастни хора, а какво остава за чувствителното детско стомахче. Приготвените от грозде сокове или пюрета трябва да се консумират веднага, за да се избегне окисляването на витамините и загубата на качествата им. Както при всеки друг продукт, и при първоначалното въвеждане на гроздето в бебешката диета трябва да се наблюдава за алергични реакции и неразположения. Добре е да се внимава със захарта и тъй като гроздето е достатъчно сладко, допълнително подслаждане е противопоказно. Не бива да се избързва с въвеждането на този плод в менюто на бебето, но ако се спазват някои правила, той не е и противопоказен. Желателно е да се премахват люспите и семките, те дразнят деликатния бебешки стомах. За предпочитане е бялото грозде, тъй като не съдържа сорбитол (той затормозява храносмилателната система), а съдържанието на фруктоза и глюкоза е по-балансирано. Почти всяка една лоза се пръска с различни химикали, затова старателното измиване тук е особено важно.
