На 15 август се отбеляза един от най-старите Богородични празници в църковния календар – Успение Богородично. Народът ни го нарича Голяма Богородица. Навсякъде се отбелязва тържествено и до днес. Предшестван е от пост, посветен на смъртта на Божията майка или нейното успение (т.е. заспиване, сън) и възнасянето й на небето.
В християнския богослужебен календар празниците, посветени на Богородица заемат важно място, те са част от т.нар. 12 големи празници. Някои от тях не са специално посветени на Богородица като „Рождество Христово“ (25 декември), отчасти „Богоявление“ (25 март). Три обаче са строго свързани с Мария — „Рождество Богородично“ (8 септември), „Въведение Богородично“(Ден на християнското семейство — 21 ноември) и „Успение Богородично“ (15 август).
Култът към Богородица има дълбоки корени в живота и обредността на българина. Песни, легенди и вярвания очертават образа на любяща майка, праведна, милосърдна дори към грешниците. Тя е близо до хората, закриля ги, напътства ги, дава им знаци как да постъпят, по кой път да тръгнат, от какво да се пазят. На нейните желания и заповеди откликват всички светци.
Вечер тя е на трапеза с Месечината, сутрин – с ясното Слънце. Покровителка е на майчинството, на жените и децата. Ето защо Голяма Богородица е празник преди всичко на невестите, които не са се отродили (т.е. все още могат да имат деца). Жените не работят на този ден. Тези които все още нямат деца, носят в църквата домашно изработени кърпи, престилки, чорапи, цветя и ги поставят под иконата на светицата. Според народната вяра, Света Дева Мария бди над родилките и новородените.
Безбройни са легендите за чудотворни изцеления, извършени от Богородица чрез нейни икони или мистични появявания. Някои от чудесата се свързват с названията на селища и местности, с построяване на църкви и параклиси.
В Банско разказват, че по време на османското робство войски тръгнали да нападат града. Изведнъж пред тях се появила Богородица и ги спряла. Днес в града има действаща църква, носеща името „Успение Богородично“. Построена е през XVI – XVII век върху основите на средновековен християнски храм.
Според преданията, Станимака – старото име на Асеновград, идва от чудотворното появяване на Богородица преди векове. Случило се така – Света Дева Мария бягала с Исус Христос, защото искали да убият детето й. Тя спряла на мястото на сегашния град, но не намерила вода да го окъпе. Помолила Господ да прати вода и той отговорил на молитвата й. След като окъпала детето си в каменно корито, тя го приспала. Рано в зори го събудила с думите: “Стани, стани, майко, пак да бягаме”. След това хората нарекли мястото Станимайка, което по-късно станало Станимака.
Близо до град Стара Загора пък се намира природният феномен Богородична стъпка. Легендата гласи, че преди много години на това място римляни измъчвали християнин. Той мъжествено понасял всичко и се молел. Трогната от вярата му, Света Богородица се явила на небето и се спуснала с младенеца на ръце. Спасила човека, а на скалата, върху която стъпила, се образувало корито с вода. Тя изкъпала малкия Исус, а после изчезнала. Там и до днес има вдлъбнатина, наподобяваща човешки крак, в която водата никога не пресъхва.
На празничната литургия на Голяма Богородица се освещават първите прибрани плодове – грозде, диня, мед, хляб от новото брашно. От тях жените раздават за здраве и за помен на починалите. Според учените, тези жертвоприношения говорят за старинни митологични представи, върху които се е насложил образът на Богородица.
В района на Велико Търново считат Богородица за покровителка и на добитъка. Големият български етнограф Димитър Маринов е описал следния обичай – жените месят и раздават кравайчета за здраве на воловете. Същият ритуал се извършва у нас на Власовден.
По традиция Голяма Богородица се отбелязва с лични, семейни и общоселски курбани за здраве, а също с родови и селски събори.
Традиционни ястия на трапезата са жито, царевица, тиганици, варена тиква, прясна пита, каша от пиле, грозде, диня. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.
На този ден е и празника Въздигане на хляба.
На Голяма Богородица имен ден празнуват всички, които носят името Мария, Мара, Мима, Мими, Марийка, Мариан, Mариaнa, Mариян, Mариянa, Маша, Мика, Мира, Мариела, Мариета, Мирела, Марио, Деспинa, Панайот, Преслава.
