Темата за връзката между гените и рака е особено нашумяла след новината за превантивната операция, на която се подложи Анджелина Джоли и реши да оповести публично наскоро. Това предизвика професора по медицина от Дартмутския университет Гилбърт Уелш да напише статия със заглавие „Какво пропусна да ни каже Анджелина Джоли”.
Ето някои от важните акценти, които професорът направи, специално заради всички жени, които прочетоха статията на актрисата и си зададоха въпроса дали те самите не живеят в „сянката на рака“ без да предполагат.
„Над 99 на сто от жените нямат гените BRCA1 или BRCA2, които повишават риска от рак на гърдата. BRCA1 е нещо лошо… Увеличава риска от рак на гърдата около пет пъти, а рискът от рак на яйчниците над 10 пъти“, допълни професора.
Професор Уелш също категорично уточни, че жените, при които не е налице този ген, не се налага профилактична мастектомия. Той, обаче, смята Анджелина Джоли опредлено е успяла да повдигне важен въпрос – дали жените трябва да се изследват за наличието на този ген.
Нова телевизия се срещна с българския национален консултант по генетика проф. Иво Кременски, който напълно се съгласи с думите на проф. Уелш и направи няколко извода от случая с актрисата. Най-важният е, че „истината е в профилактиката”, както той сам се изрази. „Другото е, че генетичните изследвания настъпват като цунами, заливат ни. Въпросът е готови ли сме за тях, а отговорът – не, не сме!… Въпросът е кога и как да се правят генетични изследвания и как да се изчисляват рисковете, да се предприемат и профилактичните мероприятия – в случая мастектомия”, каза той.
Това, което професорът разясни за „дефектните гени“:
„Тези два гена (BRCA1 и BRCA2, бел. ред.) са известни отдавна. Те засягат около 10% от фамилните ракове, а не въобще от рака на гърдата и по-малко от 1% от нефамилните ракове. Веднага трябва да кажа, че има поне още 19 гена, които предразполагат към рак на гърдата. Т.е. – не е толкова често и не се отнася към всички жени”.
Проф. Кременски призова жените още да се информират добре преди да си направят каквито и да било генетични изследвания. Той също уточни, че процентите се изчисляват много трудно, а рискът зависи от много фактори и варира в големи граници. Също потвърди, че при риск, изчислен на 78 %, превантивните операции са напълно оправдани. Наличието на тези два гена е само един от факторите, които повишават риска, а опасността става по-голяма с повишаване на възрастта на пациентите – след 70-, 80-годишна възраст.
Изводите, които всички жени и майки трябва да направим е да увеличаваме информираността си и то от надеждни източници и добри специалисти. Защото решението дали да се подложим на подобна интервенция, при наличието на показания за нея, е лично наше и ние сме тези, които избираме пътя, по който да поемем, за да задържим здравето си в свои ръце.
