“Философията на метода Монтесори”

Заповядайте на лекция-беседа на тема “Философия на метода Монтесори” с водещ Галина Уайнър.
Продължителността на събитието ще бъде 2 часа, ще има време за въпроси и обсъждането им.

Как?
С предварително записване на тел. 0887 68 68 59 или на e-mail:casadimaya21@gmail.com

Кога?

12.10.2013г. – събота, от 12:00 – 14:00ч.

Цена?

Цена 15лв.

Методът Монтесори?

Методът Монтесори е метод за възпитание още от най-ранна детска възраст. Основан на практическите наблюдения и на научните открития на д-р Мария Монтесори, италиански лекар и възпитател, методът се прилага успешно вече повече от 100 години и печели популярност в цял свят. Мария Монтесори е широко подкрепяна от прогресивните умове на своето време. Сред най-известните й поддръжници се нареждат Томас Едисън и Александър Бел. Заради огромния си принос към съвременното образование, създателката на метода е номинирана три пъти последователно за Нобеловата награда.

Заради свободата, която дава на развитието на личността и заради това, че насърчава разнообразния потенциал на всяко дете по ненасилствен начин да се прояви, оценявайки и утвърждавайки неговата уникалност, различност и ценност, методът не е толериран в тоталитарни режими, стремящи се към егалитаризъм.

Това е и причината да не е особено разпространен у нас. В миналото децата ни бяха възпитавани да мислят, да чувстват и да действат еднакво още от най-ранна детска възраст, а успоредно с пропагандата в невинните им съзнания се натрапваха страхът и отрицанието, стремежът към изобличаване и преследване на различното или на различния. Този криво разбран „комформизъм” има дългосрочни отрицателни последици.

Често се питаме с недоумение защо, въпреки че не сме пострадали от война, нито от епидемия, нито от промишлена авария или от природен катализъм и, въпреки че разполагаме с толкова много ресурси, в това число и с добри специалисти в почти всички области, ние продължаваме да живеем толкова зле? Какво е „объркано” в главите ни? Къде се крият причините за необяснимите симптоми на едно тежко болно общество?

Крият се в моралното и психическо опустошение, нанесено върху умовете и духовете на няколко поколения българи още от най-ранна детска възраст. Резултатите от такъв „катаклизъм” надхвърлят далеч по време и по дълбочина последствията от всяка война, резултатите от всяко бедствие, броя на жертвите от всяка авария или епидемия.

Дори ние, младите родители на България, сме заразени отчасти с „епидемията на ума”, дори ние носим част от опасните поведенчески модели на миналото в гените си и понякога несъзнателно ги натрапваме на своите деца, прехвръляйки „болестта” и върху следващите поколения. Единственият изход от порочния кръг е да се погрижим нашите деца да получат възпитаването и съзряването си като личности и да осъзнаят своя потенциал не без нашата помощ, но по възможност без нашето влияние.

Казано по друг начин, целта на възрастните е да задават структурата, но не и съдържанието на възпитателния процес, нито пък да отнемат свободата на избора в коя посока детето може най-добре или иска да се развива. То е обречено по естествен път да открие своя най-добър талант, своето призвание, повика на душата си и да разгърне своя потенциал, защото няма човек, който да се е родил на тази планета без поне един талант. Дори напротив, Природата е богата и обича разнообразието, затова повечето хора се раждат с по няколко таланта. Въпросът е дали и как средата ще им попречи да ги открият, а решаваща при мъниците е средата, формирана от влиянието и възгедите на нас – възрастните – хората, на които те също по естествен път се доверяват и, които копират.

Възпитанието е процес, в който вместо да „помагаме”, нашата цел е да създаваме перфектните условия децата да се развиват самостоятелно и внимателно да ги улесняваме в този процес.

Именно с тази цел е създаден методът Монтесори, с такава идея и заниманията в „Къщата на Мая” са посветени на него.

Д-р Монтесори създава учебна среда за малки деца, в която те са свободни да избират своята дейност и да ръководят своя собствен живот, а след това, в резултат от наблюденията на тези “свободни” деца, адаптира и добавя към околната среда, за да съответства повече на техните интереси и потребности. Този метод подпомага вродената способност на децата да се учат и подхранва естествената тенденция на ума да търси оптималните решения и възможности за развитие, като използва собствените си най-добри способности (дарби, възможности или заложби), които при всеки човек са различни, но започват да се проявяват още в най-ранна детска възраст. Прилагането на този метод изисква от възрастните да улесняват детето в откриването на вътрешния му водач, който се стреми към перфектния и индивидуално насочен растеж. Методът изисква от възрастните да създават ориентирана към детето учебна среда, която да отговаря на естествените му потребности, а те се определят чрез наблюдение на „свободното” дете.