Екипът на БГ радио се среща с Дядо Коледа

Ирина Бъчварова
програмен директор

По мое време Дядо Коледа се казваше Дядо Мраз.

Първата полусреща:

Бях на около 4 – 5 години и не видях Дядо Мраз, но много добре го чух. Родителите ми били оставили един чувал (буквално) у съседите чичо Веско и леля Веска с молбата в полунощ да го оставят пред вратата и да позвънят. Съседът, чичо Веско, обаче, решил да се вживее в ролята и да създаде достоверни Дядо-Мразови звуци. Но драматургията доведе до това,  че при позвъняването му аз се бях завряла под масата, разтреперана от ужас. Пред вратата бях чула тропане, някакво блъскане и заканително бучене „Иринчееее, идва дядо Мраааааз“….

Вратата отвори баща ми, а оттам нататък само помня, че на прага беше оставен чувал.

 Първа истинска среща. Прекалено истинска.

С приятелски семейства празнувахме в хижа в планината. Помня, че децата танцувахме в кръгче на „ван вей тике ту да мууууу“, когато се появи той – Дядо Мраз. Хм… защо не е с червена дреха? И защо шапката му прилича на шапката от овча кожа на леля Жанет? Това не е ли кожухът на майка ми, облечен с подплатата навън? И защо ми казва да не си бъркам в носа…. Татко????!!!

Милен Ангелов
новинар

Първата ми и незабравима среща с истински Дядо Коледа (преди Дядо Мраз) беше, когато бях на 3 или 4 години, в детската градина. До тогава за него бях чувал само от приказките, стихотворенията и песничката за червените ботушки… Още помня трепетите от това да видя на живо белобрадия старец, който естествено носи в чувала си нещо специално за мен. Помня как бяха събрали всички деца в градината, за да го посрещнем. Още помня как почука на вратата и влезе при нас с „Хо-хо-хо, здравейте мили деца“.

Помня, че пред него и Снежанка изиграхме някаква сценка, в която аз имах „ключовата” роля на таралеж – бях с една кафява смешна шапка, на която майка ми беше ушила иглите на таралежа. Бях толкова развълнуван, че си забравих репликите… А когато си получих така желаното влакче на релси с два вагона, бях истински щастлив.  И до днес Дядо Коледа е  олицетворение на  прекрасните ми спомени от миналото и, разбира се, най-дългоочакваният гост на Коледа.

Симеон Колев
радиоводещ

наричан по Коледа Симо Дядов Колев

Беше във времето, когато Дядо Коледа беше Дядо Мраз и “Лего”-то беше конструктор “Строител”. Тогава Дядо Коледа беше навсякъде около мен. Очаквах го трепетно на фона на цялата весела суетня у дома. Дядо носеше банани, мама и татко украсяваха елхата в хола, а аз и сестра ми гледахме телевизия, защото даваха хубави филми един след друг.

У нас се носеше аромат на печено, ядки и питка. Подготвяхме се да пътуваме за среща с братвчедите ни, където заедно с вуйна и вуйчо традиционно празнувахме. Не си спомням подаръците, не бяха много, нито особено скъпи, но винаги бяха очаквани.
Дядо Коледа е спомена за всички тези лица около мен.

Олга Косева
гастроентеролог

Първите ми срещи бяха с един явно много бързащ да раздаде подаръците си Дядо Мраз, защото  звънваше на вратата и, когато аз изтичвах да отворя –  заварвах  само голям чувал с подаръци.

Не си спомням да съм била разочарована, че не ми ги поднася лично. Но веднъж, когато съм била на 4-5 годинки, един приятел на по-големия ми брат е поел тази роля. Родителите ми твърдят, че съм била вцепенена от изненада и дори не съм забелязала падащата брада и доста младоликия вид на добрия старец. Сега моят дядо Коледа живее в Австралия със своята Снежанка.
Желая им много джуджета.

Мария Арсова
журналист, ивент мениджър и Козирог

Сигурно защото астрологичният ми знак е Козирог, но аз „срещнах” Дядо Коледа, едва когато вече имах дете. Толкова много усилия полагах синът ми да вярва в дядо Коледа, че накрая, някъде на около 26, повярвах в съществуването му. Украсявахме внимателно и съсредоточено Коледната елха, за да може Дядо Коледа да я хареса и да се реши да остави по-хубави подаръци. Уверявах сина ми, че няма да позволя да заспи, за да не изпусне заветната среща с Дядо Коледа. А след това той заспиваше и аз коварно пакетирах всички подаръци и ги слагах под елхата. Сутринта заставах с фотоапарат в ръка пред леглото му в очакване да се събуди и да видя онзи поглед – пълен едновременно с разочарование, че отново се е предал на съня, и ентусиазъм от подаръка, който го чака под елхата.
 
И така, години наред, докато Виктор (синът  ми) стана четвърти клас и един ленив летен ден (защо ли летен?) някак си от само себе си заговорихме за Дядо Коледа. Той ми каза: „Знаеш ли, редно е да знаеш, че знам, че Дядо Коледа не съществува. Знам го много отдавна. Правя се, че вярвам, защото ти толкова искаше да вярвам, че не исках да те разочаровам”.  Предполагам, че така се случи, защото и той е Козирог.

Надежда Димитрова

наричана по Коледа – Надежанка

Първата му поява пред мен е неуспешна заради дребен детайл – малкото Наденце заявило веднага: „Това не е никакъв дядо Мраз, това е тати – виж му джапанките. Тати е! И защо танцува балет?… “ ( според очевидци татко леко е подскачал заради карфиците, с които са стеснили костюма:). Следващата година  Дядо Мраз пак се изложи – разсърдих му се, защото ми подари две Сиси-та – едната кукла на тържеството в службата на тати, а другата – на тържеството в службата на мама. Нима не знаеше, че вече имам Сиси!?  Вярвах в Дядо Мраз, ясно е, че ми е донесъл подарък – само не разбирах защо е нужно тати да се облече като него!? Просто да ми бяха дали подаръка от Дядо Мраз…

Богдана Трифонова

Радиоводещ

Първо не искаше да се показва. Само оставяше чувал до вратата и бягаше. Понеже пораснах с роднините си в роднинска кооперация, всички се събирахме заедно и най-артистичните и гръмогласни /мама и татко/ раздаваха подаръците на всички. Много хубаво и романтично беше. После все ми се привиждаше, че му виждам шейната в небето, между блок 18 и съседния блок на 14 етажа…

Първата среща беше в детската градина. Явно се беше смилил и мина да види всички деца. Не само, че ни раздаде подаръците, но и на всеки каза по нещо. Помня как, облечена в балетна рокля, която така подхождаше на очилата ми с тъмни рамки, застанах до него и той попита: „Ти, момиченце, слушала ли си?”. Не мога да опиша какъв респект и ужас изпитах…а  винаги съм била от най-послушните. За жалост!

К   О   Н   К   У   Р   С

„Споделете вашата първа среща с Дядо Коледа?“

Отговорете на въпроса и участвайте в нашия конкурс. Напишете вашия отговор като коментар под статията в сайта ни. За целта трябва да имате регистрация
в нашия сайт.

Срокът за участие е една седмица –
от днес в 10 ч. до следващия четвъртък в 10 ч.

Участвайте и може да спечелите 1 час забавление за детето си
в детски център Gymboree или книга „100 игри за деца на път“
от издателство Клевър Бук .
Победителите от седмичните ни конкурси очаквайте една седмица
след приключването на конкурса или две седмици след началото като коментар от администратора на сайта под статията. Успех!