Един личен родителски текст на тема „Джобните пари и задълженията“ – за (трудния) баланс между нещата, които предполагат финансови възнаграждения и тези, които не. Кога е нормално децата да започнат да разполагат с джобни и за какво точно ги получават. Как се възпитават децата в планиране на разходи и кои са задълженията, които те трябва да поемат, без да очакват заплащане?
„В един момент повечето родители се изправят пред старата дилема за джобните пари. Трябва ли да давате на децата си джобни пари, колко? И за какво би трябвало да са? И още по-добре, кога? Общото мнение изглежда е, че джобните пари може да са чудесно нещо. Те учат децата за стойността на нещата, на основите на икономиката заедно с важни умения за бюджетиране. Останалато, обаче, е малко по-сложно. Възрастта, на която детето ви ще бъде готово за джобни пари е различна. Винаги изненадва това, че на нашата 3-годишната дъщеря се дават джобни пари.
Решението за нас дойде, след като осъзнахме, че тя иска да научи повече за парите. Ние също търсихме начин да й покажем, че не можем винаги да й купим нещата, които иска и че трябва да има граница, защото само обясненията рядко са толкова ефективни, колкото практическия урок. Така че, на крехката възраст от 3 дъщеря ни има джобни пари и тя получава по £ 3 на седмица.
Както може би очаквате, тя прахосваше парите, веднага щом можеше. Ние уважавахме това, но внимателно й припомняхме от време на време, когато свършваха, че няма да има повече до следващата седмица. Постепенно тя се е научи да не купува неща, които не иска чак толкова много и дори спестява за по-големи неща.
А домашните задължения?
Повечето родители признават, че очакват домакинска работа в замяна на джобни пари – поддържане на стаята подредена, зареждане на съдомиялната машина и разхождане на домашните любимци. Някои родители награждават допълнително за писане на домашни работи и добри оценки.
За всяко от тези неща джобните пари по същество стават подкуп и поставят финансова стойност на неща, които трябва да носят собствено възнаграждание.
В реалния свят никой не ти плаща за почистване на дома си и шефът ти не си приспада пари от заплатата ви, ако не си свършите работата… по-скоро ще я изгубите. Така че, използването на джобните пари по този начин не е задължително да научи децата ни на това, което се надяваме и може вместо това да навреди на способността им да се насладят при помагането на семейството, на това да са част от екип и да се справят добре по предмети, по които са добри.
Това не означава, че няма, да има много случаи, когато на децата ви просто не им харесва да помагат. Всичко, което може да направите, е да бъдете честни с тях, че имате нужда от помощта им и да им покажете, че цените усилията, които влагат. Не им напомняйте за всички неща, които сте направили за тях по начин, който предполага, че може да са ви длъжни или че очаквате да направят същото – просто обсъдете, че това е партньорство и че неща работят най-добре, когато всички си помагат един на друг. Ако те не помогнат, сте в правото си да изразите разочарованието си и да им напомняте често, че искате от тях да ви помагат повече, но контролирайки финансовата им свобода да манипулирате поведението не е позитивно родителско поведение. Вероятно ще получите помощ неохотно и рискувате да увредите връзката си.
Един от най-добрите начини да се работи съвместно върху домакинската работа е да започнат колкото е възможно по-малки. Моето 1-годишно, например, се радва да вади прането от пералнята, а три годишното обича да помага с пелените на сестра си, подреждането на играчките, готвенето на храна и абсолютно обожава да помага в градината. Аз показвам благодарността си открито за непохватната им услужливост и се надявам да насърчавам желанието им да бъдат активна част от това семейство, като същевременно зачитам, че те имат много дни, когато те не искат и няма да искат да помогнат изобщо. Други начини включват това да ги направите част от всички аспекти на семейния живот, като например големи решения за преместване, къде да отидете на почивка и по-малки неща като ястията следващата седмица. Като чут и уважаван член на семейството, децата са по-склонни да поемат отговорности в къщата, ако се чувстват включени, като равни, а не да останат извън решения, които ги засягат и след това да им се заповяда. Ако те са активна част от семейството, това не може да бъде само, когато това устройва родителите.
Джобни пари в замяна на домакинска работа не е нещо, което се предлага на равноправен член на домакинството и може да увреди взаимоотношенията ви ввъ важните тийнейджърски години.
Ако детето ви иска да спечели малко допълнителни пари, обаче, измиването на автомобила може да се разглежда като начин за тях да се печелят пари. Може би бихте могли дори да предложите да започнат малко бизнес начинание и да вдъхновите финансовото им образование по-нататък. Бъдете креативни, джобните пари са само началото!“
За автора: Лийан Роудън е автор към много медии, свързани с родителството и собственик на сайт и онлайн магазин за многократни пелени от екологично чисти материали. Тя е майка на две момиченца. Интересува се от здравословен живот, родителство и естествен начин на отглеждане на децата.
Статията е преведена от The Green Parent.
Прочетете още:
Как да спрем да повтаряме „Побързай” преди да тръгнем
Отгледайте умно хлапе, което обича да учи
