Днес отбелязваме Голяма Богородица – един от най-големите християнски празници. Празникът се нарича още Успение Богородично, защото е посветен на смъртта на Божията майка или на успението ѝ. Чества се най-вече от жените, които се молят на светицата да благослови семействата им и да дава здраве на децата им. Бездетните принасят курбан с молба за майчинство. На Успение на Пресветата Богородица – покровителката на майчинството и жените, се раздава от първите набрани дини и грозде.
Най-големите ни манастири също са посветени на това чудно събитие. Във всички епархии на Българската православна църква ще се отслужи Празнична Света Литургия. Завършва Богородичният пост и тези, които са го изкарали успешно, могат да приемат Светото Причастие.
Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта Архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“ В памет на явяването й пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба“. Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести.
В християнския богослужебен календар празниците, посветени на Богородица заемат важно място, те са част от т.нар. 12 големи празници. Някои от тях не са специално посветени на Богородица като „Рождество Христово“ (25 декември), отчасти „Богоявление“ (25 март). Три обаче са строго свързани с Мария — „Рождество Богородично“ (8 септември), „Въведение Богородично“(Ден на християнското семейство — 21 ноември) и „Успение Богородично“ (15 август).
Традиционни ястия на трапезата са жито, царевица, тиганици, варена тиква, прясна пита, каша от пиле, грозде, диня. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.
Именници: Мария, Мара, Марена, Марилена, Мариан, Марияна, Борис, Богдан, Богдана, Боян, Бояна, Богомил, Богомила, Богомир, Богомира, Богослав, Богослава, Божан, Божена, Божин, Божина, Божил, Божила, Божидар, Божидара
