На децата не им трябват скъпи вещи и екзотични екскурзии. Нужни са им внимание, грижа и обич.
– Ако ние самите не сме доволни от себе си, ако не се харесваме, то няма как децата да ни харесват. Няма как да харесват и себе си, защото те са наше копие.
– Ако ни липсва самоуважение, не можем да го изискваме от околните, още по малко от децата си.
– Ако ние не обичаме, обричаме децата си на същото, макар те да са много по-щедри от нас в чувствата си.
– Ако поставяме етикети на себе си и другите, трябва да знаем, че те бележат цялото ни бъдеще – нашето и това на децата ни.
– Ако по някаква причина не успяваме да помогнем на децата си, не бива да им пречим.
– Ако сме тъжни, наранени или нещастни, не е нужно да прехвърляме този товар върху крехките плещи на децата си. Те не само, че няма как да го понесат, но и ще страдат от това, че не могат да ни помогнат.
– Ако не можем да разкажем приказка или да изиграем една игра на „Не се сърди човече“, по-добре да не им разказваме и за кредитите си. Те не са виновни за финансовите ни неудачи.
– Ако няма за какво да похвалим децата си, по-добре да замълчим, отколкото да ги сравняваме с връстниците им или с техните братя и сестри. Това само ще ги подтисне.
– Ако ни се прииска да кажем на дъщеря си колко е красива, трябва да сме готови да й кажем, че не просто е хубавка, а че е най-красивата!
– Ако обичаме децата си истински, винаги ще сме готови да им помогнем и подкрепим, с цената на всичко.
– Ако си мислим, че децата ни правят бели нарочно, трябва да сме готови да осъзнаем, че най-вероятно търсят нашето внимание, че искат да ни кажат нещо важно за тях и тъй като не могат по друг начин, привличат така вниманието ни.
– Ако детето ни се държи агресивно и неприемливо, то най-вероятно отчаяно търси нашата любов!
– Ако се нуждаем от промяна точно в този момент, то най-вероятно ще я осъществим с помощта на децата си.
