Детето ми се държи грубо с другите деца, какво да правя? – продължение
Първата част на статията можете да прочетете тук.
Подобна много подходяща за превантивно възпитание ситуация би възникнала и когато се намирате в компанията на няколко дечица, освен собственото си и едно от тях ви каже нещо грубо или направо обидно.
Специалистите съветват, че в такива случай на първо място трябва да подтиснем естественото си желание да отговорим моментално на репликата – а изтънелите нерви на една изстрадала майка, чийто ред да се грижи за групичката приятелски деца вече започва да й излиза през ушите, могат да се скъсат съвсем лесно и избухването й да зашемети дребния неволен злосторник. Неволен, защото дечицата доволно често нямат представа, че казаното от тях всъщност може да обиди събеседника им.
Така например в репликата „Това ядене е ужасно“ детето не влага цялата си ненавист и желание да ви засегне искрено и лично на тема кулинарни умения. Съвсем възможно е то просто да изразява мнението си, откровено и в прав текст, както си го правят децата по принцип. В подобна ситуация е недопустимо да изсъскате на малчугана в присъствието на другите. Вместо това, отведето го настрани със спокоен тон му обяснете, че думите му ви карат да се чувствате зле: „Когато казваш, че храната, която ти предлагам, е ужасна, нараняваш чувствата ми и ме караш да се чувствам недобре.“ Може и да звучи като упражнение по елементрана психология, но това е начинът да бъдем чути и разбрани, без да травмираме малкото. В крайна сметка, точно така ни съветват психолозите да общуваме и със собствените си по-добри половинки, предполагаемо, зрели хора, единствено логично е комуникацията с децата да протича по същите правила.
Знаете, една от основните максими на добрата връзка между родител и дете е винаги да помним, че то не е някакъв специален, отделен биологичен подвид. Не, то е човече – да, малко, неумело, ново, зависимо от нас – но човешко същество, на което нямаме право да отказваме достойнството на спокойното, разумно обяснение. Любими са ми направо родители, които все още живеят с кривото вярване „то нищо не разбира още“. Да, ама не. Доказано е, доволно отдавна вече, че още от утробата децата чуват и, да, разбират. Немалко са описаните в медицината случаи, в които травми са създадени и още в първите мигове на новия живот; Франсоаз Долто, например, цитира случай от практиката си, в който грубите думи на акушерка, отправени към родилката, оставят отечатък върху развитието на детето.
Но да се върнем към практическия наръчник. Ако ситуацията се задълбочава и дребният пакостник очевдино съвсем вече излиза извън всякакъв контрол, най-добре е да се опитате да намесите родителя му, ако това е възможно. Но не подхождайте дидактично, разпръсквайки непоискани съвети или с директни команди като „Трябва да направиш еди-какво-си.“ Така рискувате да обидите силно другия човек, чийто нервички, не забравяйте, са опънати поне колкото вашите. Подобен подход единствено ще резултира в съпротива от негова или нейна страна, защото чутото няма да бъде вашето благородно желание да оправите ситуацията, а обвинение, че той или тя не се справя добре като родител. Успешната ви стратегия е да разкажете случилото се и да дадете време на човека отсреща да осмисли това, което сте казали и да реши как е най-правилно да действа. Придържайте се към колкото можете по-неутрален тон, така ще избегнете риска другия родител да се почувства обиден, решавайки, че говорите лоши неща за детето му. Ако мъникът е нарекъл вашето или друго дете „тъпанар“, да речем, кажете му това, нищо повече: „Еди-кой-си нарече еди-кой-си тъпанар. Реших, че ще искаш да знаеш за това.“ Защитната реакция е нещо нормално в такива случай и е силно вероятно майката или бащата на злосторника автоматично да изпаднат в поведение, подвластно на нея именно. Тук е моментът да призовете цялото си налично търпение, че даже и още малко, незнайно откъде, но намерете – и със същия спокоен, неутрален тон да повторите „Реших, че ще искаш да знаеш.“
Ако няма как да отнесете нещата до родителя на детето огледайте се за друг признат авторитет, ако сте в заведение, управителя, ако сте в детски клуб, някой от аниматорите и т.н. Ако пък ситуацията е такава, че съвсем няма към кого да се обърнете, опитайте да вразумите детето, дори и да не е в обсега на пряко поверената ви групичка. Отново, обърнете се към него спокойно и му обяснете защо поведението му накърнява чувствата на другия, когото то е обидило или наранило.
Все пак, помнете, че децата са нови в общуването помежду си и много често привидната грубост в поведението им едно към друго всъщност е проява на искрен интерес. Учудващо много на пръв поглед вандалски ситуации могат да бъдат разрешени, ако поговорите с „грубото“ дете и му кажете, че според вас еди-кой-си му е интересен и затова го бута. Дали пък да не пробват да си поиграят заедно?
Надяваме се тези съвети да ви помогнат – поне мъничко – в справянето с тези високо предизвикателни ситуации. Каквото и да става, помнете едно: утре ще е по-добър ден
3,832 преглеждания
