Обичаме да неглижираме трудностите и проблемите си. Може би е част от човешката ни природа, нали? Факт е, че предпочитаме да затворим очите си и за трудностите на децата ни. За колко ситуации са ви давали съвет или ви е минавало през ума „Ще мине от само себе си“- и пришката, и екземата, и болестта. Сега ще ви изненадам, може би, но „то нали се израства“ се повтаря и за всички видове логопедични нарушения.
И заекването, и проговарянето се изчакват с години, а Ръкането и Съскането са „чар“ и с тази специфика децата ще пленяват сърца след 10-15 години.
Не е задача на детето да осъзнае нуждата от добър говор, но за родителите понякога е изключително трудно да разберат, че детето им има нужда от помощ сега и веднага.
Надявам се този текст да подейства като аларма за всички, които изчакват с разрешаването на належащ проблем, особено ако става въпрос за децата им.
Тъй като правилния говор ми е професия и житейска мисия, ще ви запозная с последствията, появили се при някои деца, заради родителска неангажираност, когато му е било времето. Всички истории са истински. Не казвам, че с всички се случва така, но нашият изказ е „визитната ни картичка“ и със сигурност е свързан със самооценката и позиционирането ни в обществото.
* Липса на говор до 4 години, прераснало в проблеми с граматическото оформяне на изказа- детето беше отложено от първи клас, на следващата година го приеха със задължително подпомагане от ресурсен учител. Така да се каже, превърна се в „специално дете“.
* Заекване – няколко случая на прекалено спокойни родители доведоха до подигравки и нисък успех в началното училище. Последва тежък пубертет, силно понижен успех и забъркване в неприятни компании. При разговори, в оправданията на всички звучаха думите „нашите са виновни, те никога не са ми обръщали внимание! Дори не са ме отвели на логопед!“
* Занемарени артикулационни нарушения – в единия случай става въпрос за неправилен изговор и възприятие на доста звукове -Р, Л, С, З, Ц, Ш, Ж, Ч- резултат – категорично нисък успех, подигравки, проблеми с дисциплината, етикиране като „проблемен ученик“.
Вторият случай – Съскане със език между зъбите, което беше чаровно според родителите. Вече девойка с чудесен успех в университета, тя получи предложение да работи като репортер и говорител в медия – работа по специалността. Но когато чули говора й, отговорът бил – „първо логопед, после кариера тук“. И знаете ли, тя дойде при мен за помощ, точно един път! Тъй като сме познати, на следващата ни приятелска среща тя ми каза, че се отказва от тази професия, защото не може, а и не иска да се променя.
Този материал ни беше любезно предоставен от:
Анна Влаева – Логопед, личностен консултант
Тел: 0885 396946
Повече за автора ТУК
