Държавна и частна детска градина: кой е добрият и кой лошият герой?

kindergarden

Знам, че за някои родители този въпрос не стои на масата, тъй като нямат избор. Таксите на частните детски заведения са непосилни за много семейства, а има и една голяма част, които пускат децата си в такива, защото не са имали късмет с приема в държавно заведение. Има и сечения – такива, чиито деца не са приети в държавна детска градина и бюджетът им не може да издържи на частна.

Да предположим, че имаме избор. Както се случи с нашето семейство, макар че когато решавахме, не знаехме, че имаме избор, защото дъщеря ни не беше приета след всичките класирания в държавна градина и се наложи да избираме между частни. Живеем в Хиподрума и направихме проучване за района – Хиподрума, Стрелбище, Красно село и Белите брези. Беден и незадоволителен избор. Въпреки, че не предлагаха нищо специално, цените на всички целодневни заведения започваха от 500 лв. на месец, с включена храна. Разгледахме и двете по-различни педагогики за обучение на малки деца (монтесори и валдорф), отидохме на ден на отворените врати на една от тях в Лозенец. Там, обаче, се оказа прекалено спартанско и бързо се отказахме. Другата педагогика, чиито принципи отговаряха на нашата нагласа за възпитание и обучение на дете, се оказа доста по-широко разпространена и пред нас се разгърна избор измежду няколко заведения. Разгледахме две от тях, които са ни удобно близо – за едното, целодневната такса с обученията по езици, танци и изкуства, колкото и да я смятахме излизаше четирицифрено число, което много бързо ни отказа. Колкото и да е прекрасна базата, колкото и да е страхотна педагогиката, колкото и подготвени да са учителките, колкото и да искаме да инвестираме в образованието на децата си. Та, дъщеря ни е на 3, за Бога!

Така остана другата. Отидохме, разгледахме, хареса ни. Бяла, поддържана къща. Обзаведена с вкус и мисъл за малки ръчички и крачета. Отглеждат си домати в градината. Разпитах едната от учителките – стори ми се наясно с подхода на тази педагогика. Предупредиха ни, че не делят децата на възрастови групи, а всички се обучават и играят заедно. Това ни се стори разумно. Таксата от 580 лв., също. Ето как бързо взехме решение, записахме Ади, предплатихме за един месец (каквато е практиката на градината) и закачахме заветния ден.

kindergarden1

Подготвихме Ади подобаващо. Обяснихме й какво е детска градина, защо е необходима, илюстрирахме с примери от практиката – нейни приятелчета, деца на наши приятелски семейства, също ходят, научават много нови неща и се забавляват. Тя е голяма и ще ходи като мама и татко на работа. Има нужда от среда – ще се запознае и сприятели с нови дечица. Няма да скучае с баба и да препрочитат всички книжки, да рисуват и да се разхождат в парка при хубаво време. Всеки ден ще е различен и интересен. Купихме и раничка с принцеси специално за детската градина. Ади много се вълнуваше и с нетърпение очакваше първия си ден.

Аз я закарах на път за работа, разделихме се съвсем прилично, нямаше плач или недоволство. Очаквах, че първите дни ще са по-трудни, въпреки че тя е много адаптивна. На първия й ден, отидох да я взема по-рано, зарадва ми се, гушнахме се и потеглихме. В колата се опитах да я разпитам за деня й – категорично ми отказа да говори. Каза, че няма повече да ходи, нали е била един ден, това е достатъчно. На следващия ден отиде с рев. Казах си – това е нормално, все пак за първи път й се случва такава голяма промяна. Взех я отново с рев. И така всеки ден от първата седмица. Като ни обясниха за това, че всички деца са в една група, не ни предупредиха, че всички са по-малки от нея и повечето са момченца. Не искам да звуча дискриминационно, но в тази възраст полът е определящ за създване на приятелства. От вторник забелязах, че на едното от момченцата му тече носът и в четвъртък и Ади вече беше в този вид. Зарази и нас и малкото си братче и в петък си остана вкъщи.

Тогава получихме и заветното обаждане от държавната детска градина, на пешеходно разстояние от блока, в който живеем – Вихрогонче. Ади е приета! Някой от списъка не се е записал и се е оказало наш ред. Радвахме се и подскачахме като деца! Освен, че много бяхме харесали Вихрогонче, таксата, разбира се, беше от значение, ни притесняваше огромното нежелание на Ади да посещава частното заведение и цялата тази радост изкристализира с обаждането. Обяснихме й, че ще ходи на друго място от понеделник, тя не беше доволна от факта, че трябва изобщо да ходи някъде, но оставихме темата сравнително отворена.

Междувременно се обадихме на частната детска градина да ги уведомим, че Ади е приета в държавна и няма да ги посещава повече. Повдигнахме въпроса за предплатената такса – категоричен отказ. Опитахме се да дадем обратна връзка за нещата, които могат да подобрят – учтиво мълчание. Стана ни неприятно, но решихме да се фокусираме върху позитивното.

carpet_reading_kids

В понеделник заведох Ади в държавната детска градина. Хубава и поддържана база. Голям двор. 32 деца на възрастта на Ади с 1 учителка. За разлика от 12 деца, различни по възраст, с 2. Нямах големи очаквания заради съотношението 32:1 в полза на децата. Учителката, обаче, обърна специално внимание на Ади като нова в групата (другите деца бяха ходили една седмица), покани я, похвали й дрешката и я въведе за ръчичка в стаята. От тогава сме изключително доволни от държавната градина.

Да, държат ги по-строго, но ги учат на самостоятелност – Ади вече се облича и се храни сама. Да, учат по програма на министерството и не успяват да им обръщат достатъчно лично внимание, но така се научават да разчитат един на друг. Да, допълнителните занимания се заплащат допълнително, но на фона на разликата в таксите между държавната и частната градина, разликата е незначителна. Да, Ади заяви многократно, че никога повече не иска да ходи там, но не е проляла нито една сълза, не е направила истерии и сутрин отива с усмивка, бързайки да влезе при новите си приятелчета. Да, първата, най-трудна, седмица беше в частната градина, което малки ги ощетява при сравнението, но сигурна съм, че втората седмица не е била по-лесна за Ади, още повече, че пак беше на ново място.

Изборът ми между държавно и частно детско заведение е категорично в полза на държавното. Въпреки всички предубеждения, които съм имала към държавните служители и бази, въпреки всичките ми лични пристрастия към по-съвременните педагогики. Може би е стечение на обстоятелствата. Може би просто Ади е такова дете. Може би това, че таксата е 10 пъти по-ниска ни кара да си затваряме очите за някои неща. По-вероятно е педагозите да са по-добре обучени, с по-голям опит в различни ситуации с деца и да имат по-добър подход. По-вероятно е директорката да е сърцата и отдадена на професията си и да влага всичките си умения за презентиране и управление на мястото, за което отговаря. По-вероятно е средата от деца на една и съща възраст да създава предпоставки за повече откритост и внимание.

Това е нашият опит с детските градини. Вашият какъв е?

Прочетете още:

Как да изберем детска градина или ясла