Най-голямото безумие и най-мечешката „услуга“, която можете да направите.
Колко често сте чували тази фраза в едни „празни“ семейства на хора с твърдото убеждение, че правят нещо „Велико“, но загубили всяка Вяра, Надежда и най-вече Любов. Оправдание – за страх от самота, от отхвърляне, от това „какво ще кажат хората“.
Оправдаваме се с децата си.
Ще се опитам да не бъде много лично този път, но бях там и щях да остана „заради децата“, в празното пространство между двама души. Децата не могат да запълнят пропастта, която двамата сте си изкопали. И изобщо не е тяхна работа. Но те ще я виждат всеки ден. Празнината в очите ви, липсата на комуникация или фалшивата усмивка. И резултатите са два – единият е да започнат да изпитват чувство за вина, а другият – да се примирят и да си кажат, че това е „нормалното“ семейство. И да повторят този страшен модел. И те ще са „там“. Вече заради внуците ви. Но този път вие ще сте зрителя, този отстрани и някак подозирам, че може да ви заболи.
Бракът без семейство е просто договор, който трябва бързо да бъде разтрогнат, ако изчезнат близостта, обичта, уважението, доверието и смеха в един дом. А и не забравяйте, че децата поемат по своя път и това е нормално. Тогава? Какво става с вас? Не искам да бъда крайна. Има вариант, в който може и да се преоткриете. Прекрасно! Зависи колко много сте се „изгубили“ във времето. Но има и вариант да се обърнете назад и да сте самотни с някого, да усетите как сте изгубили себе си, как сте убили емоции, мечти и любов и сте получили самота. С някого. Ако ще е самота, нека да е истинска, а не лъжовно съжителство.
Аз не мисля, че моите деца нямат семейство, може да е „италианско“, нестандартно, малко диво, но е по-истинско от това „заради децата“.
А и така всеки от вас се лишава от възможността да бъде щастлив, да даде щастие и да покаже на децата си пътя към него.
Автор: Маринела Георгиева
Още от автора:
