Чакахме момче, а се роди момиче (и обратното)
прочети част първа или Как начинът на раждане влияе върху характера на човек
Този случай не се отразява на протичането на бременността и раждането, но поразително изменя човешкия живот. Би могло да се каже, че бременността не зависи никак от пола на плода, но от гледна точка на пренаталната психология още вътреутробно плодът улавя вътрешните желания на майката и се преизпълва с вина за това, че не съответства на нейните очаквания.
В такива деца повече от другите се проявят черти на характера, типични за противоположния пол. Жените избират „мъжките” професии, съревновават се за възможност да покажат, че с нищо не са по-лоши от „тези в панталоните”. В същото време трудно вярват на чувствата на мъжете и са склонни към хомосексуални отношения.
Мъжете са мекушави и нерешителни сякаш са преобладаващо жени. Те са напълно потентни, но инициативата в секса предоставят на партньорката, впрочем както и в живота.
Да намерят семейно щастие и за едните и другите се оказва сложно. Подсъзнанието предявява изискване и се появява нуждата: „Нали дори родителите не са искали да си момче (момиче), то значи и на теб ти е нужна съпруга, която да не разпозвава в теб мъжа.” Но съзнанието нерядко предпочита самотата на такъв компромис.
Може да се опитват следните себеутвърждения: „Аз съм такъв, какъвто съм и това е страхотно. Моят пол е най-добрият. Родителите са ме заобичали в този пол, какъвто е, значи и всички останали ще ме обичат като такъв. Прощавам на родителите си за това, че са искали дете от другия пол – все пак не са знаели предварително.”
Цезарово сечение
Нарушаването на естествения родилен процес чрез цезарево сечение, също не е най-добрият вариант за поява на света. Макар операция да не се прави просто така (и за нея да има строги показатели), детето не преминава по родовия канал и се оказва извън майката за миг, без всякаква подготовка.
В подсъзнанието това може да се складира като усещане за ненужност (взеха и ме извадиха) или насилие (накараха ме да се родя, а аз не бях готов). Ето защо, такива хора лесно изпадат в състояние на стрес, дълги часове може просто да ремонтират едно и също нещо, което предполага подобряване на резултатите. Те в действителност просто повтарят и повтарят един и същи път на създаване, на който подсъзнателно придават общите характеристики на родовия процес. Такива хора не търпят чужда намеса в делата си. И въпреки че може дълго и упорито да се консултират с различни хора, ще изберат само решението, взето от тях първоначално.
Родените чрез секцио е добре да осъзнаят, че сами затрудняват живота си и може да опитат да си повтарят: „Аз съм прав. Аз ще намеря по-лесен начин да завърша започнатото. Прощавам на майка ми за операцията – това е направено за мен.”
С краката напред
Раждането при тазово разположение (детето не тръгва с главата напред, а с краче, или крака, или колянце, или дупе) е по-трудно от нормалното, а плодът по-дълго и повече страда от недостиг на кислород. Затова, когато телцето е вече излязло, главичката остава още известно време в мекото, тъмно и безопасно майчино лоно.
По време на седалищно раждане е задължително вниманието на акушер-гинеколог, който за известно време задържа придвижването на плода, притискайки таза с ръце. Ако напред са крачката, то лекарят възпрепятства напредването като заставя плода сякаш да клекне. Всичко това се прави за облекчаване на родилния процес, но в подсъзнанието може да се запази само пречката по пътя към света и живота, също различия в усещанията на тялото и главата.
Затова характерът на такива хора често е противоречив: те често сменят решенията си, макар и да съзнават, че това не е в тяхна полза. Освен това, някои не търпят докосване, а повечето телесни контакти понасят трудно, само по необходимост. Това, естествено, се отразява и в отношенията им с околните, и в интимния им живот. Такива хора проявяват инат, понякога – дори абсурден.
Самоутвърждаващите фрази тук звучат като: „Решението ми е най-доброто, не го променяй. Моята душа и тяло са в хармония. Пречките могат да бъдат прескочени. Не всички случаи изискват твърда глава.”
Не улучвам пистата или избързвам
Според някои психолози недоносените деца се раждат, за да съкратят очакването на майката, както и ако тя изпитва съмнения, ще може ли да роди въобще или да роди ТАКОВА ГОЛЯМО бебе.
Тази много ранна грижа за друг човек формира завинаги необходимостта да бъдеш нужен, потребността да си опора и защита. Отсъствието на човек, за когото да се грижиш, води до прекомерни проблеми с кучета, котки, или дори неодушевени предмети. Страхът от самота прави такива хора много раними, а преждевременното раждане става основа за повишено внимание към течение на времето. Щастливите се научават да живеят в съответствие с техните вътрешни ритми, а губещите винаги ту улавят нещо, ту изостават. Често те страдат от язва на стомаха, бронхиална астма, неспецифичен ревматизъм т.е. болести, ненапразно наречени психосоматични.
В помощ може да са твърдения от типа на: „Най-доброто място да съм щастлив – ТУК, най-доброто време да съм щастлив – СЕГА. Аз съм винаги, където има нужда, правя това, което е необходимо. Не бързам – все едно ще успея, все още има време. Искам всичко, но преди всичко – себе си.”
А ето как преносените деца биха поставили под въпрос дали те трябва да се родят. На тях им се струва, че не ги очакват особено. Такива хора във всяка възраст отлагат до последно изпълнението на задачите, особено ако са им наложени. Те могат да изостанат в развитието си, въпреки интелигентността си. Те дълго избират и правят кариера. Реализират се пълноценно във възраст, когато връстниците им отдавна са успели (впрочем кариерата на преносените често е по-впечатляваща, но сякаш с забавен старт).
В същото време, те почти не се поддават на промени, образование, подозрителни, недоверчиви са, непрекъснато закъсняват или несъзнателно объркват място или време на посещения, срещи и т.н. Точно както и недоносените, преносените деца имат нужда от хармонизиране с вътрешните си ритми. Тогава те много бързо разбират, че всяко закъснение е единствено закъснение КЪМ САМИЯ СЕБЕ СИ.
Самоутвърждаващите фрази при такива хора са: „Добре е да се започне рано, безопасно е. Не разбрах веднага, че мама ме е желаела много. Аз винаги успявам да направя всичко.. Аз ще се реализирам нито твърде рано, нито твърде късно.”
следва продължение
В следващите части очаквайте да прочетете и за следните случаи:
Не ме искат
Ако плодът е лежал неправилно в матката
Примка около врата
Любовта и ненавистта на близнаците
Ако мама не е могла да се отпусне
Принудително подчинение на майката
Ако съпругът е много по-възрастен от жената
Ако в брака жената е по-голяма от мъжа
С лице към света
3,184 преглеждания
