Буенос Айрес – Париж на Америките

Столицата на втората по големина държава в Южна Америка свири танго на бандонеон, обгръща те с приятелска атмосфера и само за броени дни те спечелва за „портеньо” – жител кореняк на магнетичния мегаполис.

В старата част на града, която наистина има европейско излъчване и много наподобява архитектурата и духа на Париж, е ядрото, наречено „микросентро”. Тук се намира денонощно оживената пешеходна „Авенида Флорида”. На пресечката й с „Диагонал Роке Пеня” е централното бюро за туристическа информация, където получаваме куп брошурки за местата, които не бива да пропускаме. Спасителен е туристическият бус на всеки кръгъл час, на който ще се качваме и слизаме при всяка по-голяма забележителност. Той почва да се препълва с туристи едва към обед, когато всички са се наспали след нощния живот и са закусили кафе „кон фактурас” – тестени изкушения с всякакви форми и пълнежи. Казват, че след икономическия срив през 2002 г. аржентинците се обръщат повече към себе си, към собствената си култура и история. Групи от местни на всякаква възраст обсаждат културните обекти и коментират шумно и възторжено. В огромния град на запад от Рио де ла Плата и Атлантика живеят 40 на сто от 33-милионното население на страната.

ДЕСЕТТЕ НАЙ-НАЙ
„Пласа де майо”, централният градски площад със субтропична декорация от палмови дървета, е точката с най-много паметни събития в града. В единия му край е Кабилдо, където преди повече от 200 години е обявена независимостта от Испания – единствената обществена сграда, оцеляла от колониалните времена. До нея е градската катедрала – неокласическа постройка, която прилича повече на музей. Там е саркофагът на националния герой и освободител генерал Хосе Сан Мартин. В долния край на площада е Каса Росада, която изпъква с наситено розовия си цвят и се знае като жилище и седалище на много правителства. От балкона й е говорела към множеството любимката на народа Евита. Съставена още при строителството от две сгради, и досега в едната се помещават държавни институции, а другата е музей. Придружават ни гидове, облечени в историческите униформи на армията на Сан Мартин. Наблизо е и кафенето „Тортони” с повече от 150 години история, декорирано в „ар нуво” и стилни тъмни мебели и ламперии. Тук се е събирал културният и артистичен елит на града начело с патрона си Хорхе Луис Борхес – считан за най-изтъкнатия южноамерикански автор на ХХ век. До бара е оформен щанд с негови творби – всеки посетител може да вземе и почете, докато си пие питието. Вътрешният салон е тангерия – едно от десетките места в града, където от четвъртък до събота се вихрят страстни танци.

За да стигнем до северните квартали, където живеят по-заможните, пресичаме тичешком най-широкия булевард на света „Авенида 9 де хулио”, за да проверим дали може да се мине на един зелен светофар. Наистина не може – лентите са по десетина в двете посоки, разделени от озеленени пешеходни алеи. В прочутата лъскава „Реколета” впечатляват луксозните жилищни сгради и едноименното гробище. По католически тертип всяка фамилия има свой вечен дом с различна декорация. Там почиват най-известните личности на Аржентина, сред които и Ева Перон. Женски организации от цялата страна й засвидетелстват почит с месингови мемориални плочи.
„Пуерто Мадеро” е най-новият и модерен квартал на града – подобно на старите складове край Темза в Лондон, преработени и превърнати в луксозни офисни и жилищни сгради. Тук се намират най-скъпите хотели, яхтеното пристанище и най-добрите заведения. Каналът е плавателен благодарение на въртящия се мост в началото му. По-нататък е ултрамодерният, също въртящ се мост по проект на Сантяго Калатрава. Формата му прави внушение за двойка, която танцува танго. Наблизо, край лагуните на Рио де ла Плата са народните кръчмета – париядас, където се пече само прочутата скара.

ТАНГОТО – ВЕРТИКАЛНО ИЗРАЖЕНИЕ НА ХОРИЗОНТАЛНИ ЖЕЛАНИЯ
Южните квартали, където сега живее работническата класа, имат друг чар. Емблематичен за града е музеят на открито „Ла бока” с ниските си къщи, облицовани с гофрирана ламарина и пъстри цветове и етно уличката „Каминито”. Предполага се, че именно тук още през 1536 г. мореплавателят дон Педро де Мендоса е основал първата крепост, поставила началото на града. Тук е „бонбониерата”, жълто-синият стадион на „Бока Хуниорс”, наоколо е пълно със семейни ресторантчета и магазини за сувенири. От балконите надничат кукли, цветни и гротескни, и създават много настроение. По стените тук и в романтичния „Сан Телмо” най-добре личи майсторството на авторите на графити. Рисунките им са също като хората: ярки, весели, драматични, противоречиви. В този квартал не може да се пропуснат уличните музиканти и художници, антикварните магазинчета и – разбира се – двойките, танцуващи танго. Неделя е техният голям ден, когато могат да покажат вихрени пируети пред публика. Тук усещам къде и от какво са се вдъхновявали „Готан проджект”. Буенос Айрес много добре отговаря на името си в широкия смисъл – има прекрасна атмосфера и принадлежи на света с целия си магнетизъм и история.