Значение на фактори от кърмата за развитието на детския имунитет

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

кърма, бебе, съвършена храна за бебето, майчино мляко, кърмеща майка, кърмачка, бебе, коластра, имунитет на бебето, бебешки имунитет, имунитет

Всички знаем, че кърмените бебета боледуват статистически по-малко от бебетата, хранени със заместители на майчиното мляко, като тази тенденция се запазва  дори след като кърменето е приключило. Това е едно от изключителните предимства на естественото хранене. Каква е причината това да е факт?

В тази статия ще се опитаме да ви представим доказателства за ролята на кърменето при формирането на детската имунна система, противовъзпалителните свойства на кърмата, влиянието на кърменето върху чревната микрофлората на бебето, както и динамичното взаимодействие между растящия организъм на бебето и майчиното мляко.

Бебетата се раждат с незряла имунна система. Това ги прави склонни да се разболяват по-често от възрастните, като са особено податливи на инфекции на храносмилателния тракт (ентероколити, гастроентерити), инфекции на горните дихателни пътища, отити, както и животозастрашаващи инфекции като менингит и сепсис. Важен факт е, че въпреки непрекъснатото подобряване техниките в  хигиената, интензивните грижи и  антиинфекциозната терапия, инфекциозните заболявания са един от основните причини за бебешка и детска смъртност дори в развитите страни.

Имунитетът на бебето включва два подтипа:

  • неспецифичният  имунитет, който е първата бариера пред инфекциозния агент и включва защитата на лигавиците и кожата, наличието на специфични клетки, които се свързват с „нашественика”, както и естествената микрофлора на бебето.
  • специфичният имунитет започва да действа успоредно с неспецифичния, но му е нужно повече време, за да се оформи имунният отговор (средно 96ч). Той е насочен към конкретни и предварително известни бактерии, вируси или паразити и отговорът е точно срещу тях.

 

В състава на кърмата влизат фактори, които могат да се причислят както към  неспецифичния, така и към специфичния имунитет. Тук се включват вещества като пребиотиците (които благоприятстват развитието на млечнокиселите бактерии в червата на бебето), свободните мастни киселини, моноглицеридите, антимикробните пептиди и  гликаните, които свързват някои от причинителите на диария, Bifidus фактора, лизозима, лактопероксидазата, лактоферина, липопротеина липаза и дори епидермалния растежен фактор, който вероятно стимулира съзряването на стомашно-чревната бариера на бебето. Важно е да се отбележи, че факторите в кърмата не действат самостоятелно, а взаимодействат помежду си и с имунната система на бебето, като крайният резултат е по-здраво дете. Това е особено важно на фона на непрекъснатите реклами на млека за кърмачета, които убеждават, че са включили нови и нови съставки, налични и в кърмата. Истината е, че по-голямата част от тези биоактивни вещества, които са изброени по-долу, липсват в млеката за кърмачета и единственият начин бебето да се възползва от тях е приемането на майчино мляко.

Основната цел на  имунната система е да ни защитава от потенциални патогени от околната среда или от самия ни организъм. Изключително важно е да може да различава „своето” от „чуждото”, да различава микроорганизмите и туморните клетки и да отговаря със защитна имунна реакция. Също така  имунната система трябва да бъде „толерантна” и да не реагира на нашите собствени клетки и тъкани, на храната, която поемаме, както и на свързани с тях субстанции.

Бебетата се раждат с недоразвита имунна система. Факторите, които допринасят за това, са както от страна на нормалното развитие на бебето, така и от страна на заобикалящата среда. Децата достигат пълните възможности на своя имунитет едва около осмата си година. Трябва да се има предвид, че преждевременно родени бебета, както и такива, които са преживели физиологичен или патологичен стрес по време на раждането, вероятно са с по-засилен дефицит на имунната система.

Първият контакт на бебето с заобикалящата среда  започва с кожата и лигавиците, които са външната „бариера” към околния свят. И докато здравата кожа представлява сравнително непропусклива бариера, то лигавиците са много по-лесно преодолими за различните инфекции. Лигавичният епител на стомашно-чревния тракт, горните и долните дихателни пътища и на репродуктивните органи покрива 200 пъти по-голяма площ от тази на кожата. Тази повърхност е много по-чувствителни към инфекции в резултат на по-тънката бариера и повече от 90 различни причинителя на инфекции минават именно през нея. Това има особено значение във възрастта до 5 години, когато децата опознават света чрез устата си. През първата година на живота, когато детето започне да се излага на многобройните непознати микроорганизми, детската имунна система все още е недоразвита.

Теоретично идеалният вариант е, при наличие на потенциална опасност от инфекция, организмът на бебето да отговори по начин, по който да премахне „нашественика”, без да уврежда собствения си организъм. В последните години обаче все по-често се срещат алергични и автоимунни заболявания при малките деца, които са резултат от много силния и неправилен отговор на детската имунна система. Тези идеи са обект на сериозен научен дебат и все повече изследвания показват огромната роля на кърменето в превенцията на патологичните процеси, като се изтъква водещата роля на кърмата в подпомагането и съзряването на собствените защитни механизми на бебето.

По-добре изучените фактори в кърмата, които въздействат върху детския имунитет, са следните:

  • Специфичните имуноглобулини в кърмата (предимно sIgA и по-малко IgM, IgG) се намират в голямо количество в майчиното мляко. Те играят изключително важна роля в подкрепа на естествената защитна функция на лигавиците на бебето, като директно свързват микроорганизмите, пречат на прикрепването им към клетките, подпомагат разрушаването на опасните бактерии и допринасят за развитието на детската имунна система. Също така те са активни срещу огромен брой вируси, протозои и гъбички. Лактоферинът има висок афинитет към желязото, което ограничава наличието на свободно желязо в червата и оттам ограничава растежа на микроорганизмите, за които желязото е важно. Частично разграденият в храносмилателната система на бебето лактоферин пречи на навлизането в детския организъм на вируси като херпес симплекс вируса, цитомегаловирус и дори ХИВ. Лактоферинът подпомага растежа на чревните клетки, намалява образуването на някои възпалителни вещества и оказва благоприятен ефект върху размножаването на нормалната микрофлора в червата на бебето.
  • Лизозимът предизвиква разрушаване на клетъчните стена на бактериите, свързва токсичните вещества, отделяни от някои бактерии, и подпомага активирането на клетки от имунитета на бебето, които „изяждат” опасните бактерии.
  • Казеинът пречи на прикрепването на микроорганизми към клетките на лигавицата или кожата. Продукт от разграждането  на казеина стимулира растежа на една важна бактерия за детската микрофлора и една от пробиотичните бактерии.
  • Лакталбуминът, пренасящ калций, е основна част на ензимния комплекс, който участва в синтеза на лактоза и подпомага растежа на бифидобактериите.
  • Олигозахаридите действат като комплекси, в които се включват бактерии, токсини и вируси, пречейки им по този н начин да се прикрепят към епителните клетки.
  • Муцин-1, лакадхерин и глюкозаминогликани са специфични антимикробни вещества в „перличките” млечни мазнини на кърмата, които действат чрез разрушаване на повърхността на бактерии, вируси, гъби и протозои.
  • Лауриновата и линолеиновата киселина са специфични мастни киселини, които съставляват голямата фракция на мастните киселини в майчиното мляко и имат документиран ефект върху различни микроорганизми.
  • Дълговерижните полиненаситени мастни кислини и късноверижните мастни киселини са продукти от разграждането на триглицеридите под действие на жлъчните соли и липазата, като имат способността да унищожават определени вируси. Също така имат антипротозоен ефект.
  • Олигозахаридите действат като пребиотици и стимулират растежа на млечнокиселите бактерии в червата и свързват различни бактериални агенти, пречейки им да се свържат с епитела.
  • Глюкоконюгатите свързват една специфична бактерия, причиняваща холера, и вирус, водещ до диарични заболявания.
  • Витамини A, C, и E, в добавка на ефекта си като хранителни вещества, имат и противовъзпалителен ефект, дължащ се на свързването им с кислородните радикали.
  • Каталазата има противовъзпалителен ефект, дължащ се на разпадането на образувания пероксид, глутатион пероксидазата пречи на окислението на липидите.
  • Нуклеотидите, нуклезидите, нуклеиновите киселини и свързаните с  тях вещества представляват около 15-20% от азотсъсдържащата небелтъчна компонента на кърмата. Ролите в организма на детето са многобройни: подпомагат абсорбцията на желязо, подпомагат растежа на „полезните” бактерии в червата; подпомагат растежа и съзряването на чревните клетки, увеличават броя някои клетки на имунитета, които унищожават бактерии и туморни клетки.
  • Кърмата съдържа също така и имуномодулиращи фактори, които се счита, че повлияват благотворно на узряването на бебешката храносмилателна система.
  • Хормоните и растежните фактори са друга важна група биоактивни компоненти на кърмата като някои от тях имат директен ефект върху образуването на кърма, а други оказват ефект върху нарастването и развитието на детския организъм. Функцията ня хормони като еритропоетин, лептин и мелатонин, които преминават в кърмата все още е обект на задълбочени изследвания и се уточнява.

Списъкът с биоактивните фактори на кърмата все още не е завършен, защото все още се откриват нови и нови субстанции. Тъй като повечето фактори си взаимодействат, ефектите върху детския организъм нарастват непрекъснато и доказват още едно от уникалните предимства на кърменето – кърмата е незаменим помощник за бебето и детето в периода на изграждане на имунната му система и на начина, по който тя реагира на все по-замърсения ни свят.

маг.фарм. Марияна Енева-Димитрова
клиничен фармацевт, доброволен консултант по кърмене към НАПК

 

Специална благодарсност към НАПК за предоставената статия

http://www.podkrepazakarmene.com/

 

Библиография:

Lawrence RM, Pane CA. Human breast milk: current concepts of immunology and infectious diseases. Curr Probl Pediatr Adolesc Health Care. 2007;37:7–36.

Goldman AS. The immune system of human milk: antimi-crobial, antiinflammatory and immunomodulating properties. Pediatr Infect Dis J 1993;12(8):664-71.

Heinig MJ. Host defense benefits of breastfeeding for the infant. Effect of breastfeeding duration and exclusivity. Pediatr Clin North Am 2001;48(1):105-23, ix.

Giugliano LG, Ribeiro ST, Vainstein MH, Ulhoa CJ. Free secretory component and lactoferrin of human milk inhibit the adhesion of enterotoxigenic Escherichia coli. J Med Microbiol 1995;42(1):3-9.

Hamosh M. Bioactive factors in human milk. Pediatr Clin North Am 2001;48(1):69-86.


FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Posted in: Актуално

6,659 преглеждания

Comments are closed.