Медията на новото поколение родители
logo_purvite7 logo_purvite7
  • Актуално
    • Събития
    • Празници
    • Новини
    • Забавно
    • Конкурси
  • Бременна съм
    • Зачатие
    • Раждане
    • Бременност
    • Споделено
    • Здраве
  • Бебето
    • Отглеждане
    • Хранене
    • Бебешка кухня
    • Развитие
    • Полезно
  • Детето
    • Развитие
    • Възпитание
    • Игри
    • Полезно
  • Наръчник за родители
    • Минутка за мама
    • Специалистът съветва
    • Деси каза
    • Питай баща си!
    • И баба знае!
    • Споделено
    • Правата ми!
    • Полезно
    • Места
    • Находка
  • Направи с мама
  • Вкусно
  • Списанието
    • Чети онлайн
    • Реклама
  • Зона за деца
    • Игри
    • Приказки
    • Стихотворения
Font ResizerAa
Първите седемПървите седем
Търсене...
  • Актуално
    • Събития
    • Празници
    • Новини
    • Забавно
    • Конкурси
  • Бременна съм
    • Зачатие
    • Раждане
    • Бременност
    • Споделено
    • Здраве
  • Бебето
    • Отглеждане
    • Хранене
    • Бебешка кухня
    • Развитие
    • Полезно
  • Детето
    • Развитие
    • Възпитание
    • Игри
    • Полезно
  • Наръчник за родители
    • Минутка за мама
    • Специалистът съветва
    • Деси каза
    • Питай баща си!
    • И баба знае!
    • Споделено
    • Правата ми!
    • Полезно
    • Места
    • Находка
  • Направи с мама
  • Вкусно
  • Списанието
    • Чети онлайн
    • Реклама
  • Зона за деца
    • Игри
    • Приказки
    • Стихотворения
Начало » Фразите, които превръщат децата в неудачници
ДететоПолезно

Фразите, които превръщат децата в неудачници

Първите седем
От Първите седем
Последно обновена: 09.06.2016
Сподели

deca-v-risk

Децата обръщат много по-голямо внимание на думите, които ние, възрастните, намираме за обикновени в общуването. Понякога, една случайно изпусната неправилна фраза, може да посее в детската душа не просто съмнение, огорчение или обида. Заради нея, детето може да загуби вярата в себе си, а това е най-прекият път да израсне като неудачник. И така, кои фрази трябва да се стремим да избягваме в общуването си с децата?

„Когато бях на твоите години, вече можех да правя това!”

Добре е да разказвате на чедото си какви сте били вие самите като малки. Особено ако не само се хвалите, а и споделяте опит. Не подчертавайте превъзходството си – вие не сте съперници. Вие сте ролеви модел за вашето дете. То дълбоко вярва, че вие сте по-силни, по-умни, умеете много повече неща от него, защото сте възрастни. То иска да се учи, подражава ви, за да стане като „мама” и „татко”.  Ако постоянно му натрапвате примера, в който винаги, от малки сте били по-силни, по-умни и т.н., то може да загуби надеждата да ви догони. Разказвайте му как сте постигали успехите си, с какви трудности сте се сблъсквали, какви емоции сте изпитвали. Това ще ви сближи много и ще породи гордост у детето за вас и вяра в собствените му сили. Ако трябва да променим горната фраза по правилния начин, то тя би трябвало да звучи примерно така:

„Знаеш ли, аз също много пъти падах, докато се науча да карам колело. Дори мислех, че никога няма да се науча. Но много исках и затова опитвах всеки ден! Накрая се получи.  И ти ще успееш!”

„Не вземай играчката навън, ще я загубиш!”

Навярно сте чували за т.нар. самоосъществяващи се пророчества. Това работи почти безотказно при децата. Те буквално са програмирани да осъществяват очакванията на родителите. Кажете на малкото дете, което тича: „Внимателно, ще паднеш!” и само след минута то вече е на земята. Но ако кажете : „Страхувам се да не паднеш…” малчуганът ще направи всичко възможно да ви опровергае. Психолозите съветват да се използват т.нар. „Аз-съобщения”, когато трябва да предупредите детето за възможни рискове или последствия от негови действия. В такава форма те не звучат обидно, защото говорите за своите чувства, а не за неговите недостатъци.

Да перифразираме: „Предлагам да оставиш играчката вкъщи – страхувам се, че навън може да се загуби. Какво мислиш?”

„Ти трябва да си щастлив!…”

… „че имаш братче…че ще учиш пиано …че отиваме да ти купим ново яке.“  Всички родители искат да виждат децата си щастливи. И могат да се почувстват като вълшебници, когато успеят да развеселят натъженото дете или пък да му вдъхнат вяра в собствените му сили. Но дори и най-щастливото дете е в състояние от време навреме да изпитви амбивалетнти чувства. Децата също като възрастните са способни едновременно да обичат и мразят. Мнозина от нас са се научили още от детството да смятат тъгата, обидата, завистта, гнева и други негативни емоции за лоши и неправилни. Често отричаме сложността и противоречието в емоциите си, като се стараем да убедим себе си, че в нашето възхищение няма нито капка завист, в приятелството не може да има съперничество и конкуренция, а към собствените си родители изпитваме само любов и благодарност. Наричаме сдържаност и самокнотрол това, което в крайна сметка е самозаблуда и потиснати чувства. Резултатът е отчуждение от личния емоционален живот, тревожност или пък апатия. Внушавайки на детето вина за „неправилни”, „недостойни”, „неприлични” чувства, няма да го направим щастливо и да го научим да държи нещата в свои ръце. Най-доброто, което родителите могат да направят в такава ситуация е да помогнат на детето да признае на глас какво изпитва като проявят внимание и разбиране.

Да перифразираме: „Виждам, че не се радваш особено, сякаш едновременно ти се иска да дойдеш с мен и да си останеш вкъщи.“

„Нямаш такава дарба!”

„Не си музикален.”; „На кого си се метнал толкова кекав?”; „Дааа, от теб нищо няма да излезе…” Родителите често не се замислят върху разрушителните последствия на подобни послания. Комплексите за неполноценност, ниската самооценка, тревожността и нежелание да се стремиш към успеха – повече от ясно е откъде идва всичко това. Психолозите непрекъснато апелират родителите да се откажат от оценъчните забележки по адрес на детето и да използват всяка възможност да го поощряват. Но родителите все така продължават да се фиксират върху недостатъците и слабите страни на децата си. А е толкова просто – щом на детето му е интересно някакво занимание и му доставя удоволствие, не го лишавайте от надежда, дайте му шанс да опитва отново и отново.

 

Статията продължава на следващата страница

12Next Page
ЕТИКЕТИ:възпитаниедецародители
Сподели статията
Facebook Email Copy Link Print
Предишна статия 10 грешки, с които младите майки отблъскват мъжете до тях
Следваща статия Морето в мен (три рецепти с морски дарове за 20 минути)

Актуално

Как да открием суперсилите на детето и да му помогнем да повярва в себе си?
23.10.2026
Покажи суперсилите си: състезание за уменията на бъдещето събира деца в Столична библиотека
15.10.2026
Сладкото в детството: между удоволствието и мярката
02.10.2026

Наръчник за родители

Пирамида с полезните храни за подрастващите
25.05.2016
Едно трипче до ДиКейСи (ДКЦ)
04.08.2017

Прочетете още

ДететоПолезно

Как да понижим високата температура при децата без антипиретици

15.01.2018
ВъзпитаниеДетето

Забавни детски отговори на важни въпроси

28.08.2018
Събития

Родителство отвъд технологиите

23.10.2015
Полезно

Къде се крият витамините

07.04.2015

Медията на новото поколение родители

ПЪРВИТЕ СЕДЕМ се ражда и започва своите ПЪРВИ СЕДЕМ. Ние сме като едно прохождащо дете и ще се надяваме на вашата благосклонност и разбиране, търпение и желание да бъдете с нас по пътя на нашето израстване.
  • За нас
  • Реклама
  • Контакт
  • Поверителност
  • Условия за ползване

© 2025 Първите седем | Изработка на сайт от BEKYAROV.NET

Welcome Back!

Sign in to your account

Потребителско име или email адрес
Парола

Забравена парола?

Not a member? Sign Up
Purvite7.bg използва бисквитки (cookies), за да подобри предлаганите услуги.