Капитанът тръгна на ясла миналия петък. Много ми е трудно да се справя. Взех си няколко седмици отпуска, когато той се роди и около Коледа започнах да работя пак на пълен ден. Успявах да свърша повечето неща от вкъщи, защото той си беше едно сгушено създание, спящо през повечето време. Но сега си стои буден по-дълго и е адски трудно човек да стои в една стая с това сладко, усмихнато личице и да остане фокусиран върху работата си. Просто прекалено много ми се иска да го целувам постоянно.
Така че го записахме в същата забавачка, в която и Графинята ходи. Доста й харесва. Когато съм го водил с мен, като я оставям или взимам, тя високо уведомява всички в периметъра, че е с малкото си братче. Така че, излишно е да отбелязвам, тя е много ентусиазирана от неговото присъединяване. Аз пък – не, поради няколко причини.
Искам да опознае мен, не учителката
Трудно е за приемане, но Капитанът всъщност ще прекарва около 2 пъти повече време през седмицата със своята учителка, отколкото с мен. Сигурен съм, че това е ирационален страх, но как да не се безпокоя, че ще се привърже към нея повече, отколкото към мен? С Графинята имахме късмет, майка ми се грижеше за нея цели 2 години. Ходеше на забавачка само 1 ден седмично, за социализация и да си почине малко баба й. Но иначе си беше по цял ден с нея и братовчед си. ОК съм да е привързана силно към баба си. Но не се чувствам по същия начин спрямо учителката, не.
Искам да бъде гушкан
Не съм съгласен просто да стои в ъгъла сам-самичък, кротко допринасящ за общия плач. Искам някой да го гушка, да го люлее, да му пее. Както аз правя. Искам по цял ден да му се усмихват и да му говорят с измислени думички, поне 3 октави по-високо от нормалното.
Искам да съм до него при първите нещаИмах късмета да съм с него при първата му усмивка, първото гукане, първото превъртане от корем по гръб. Но оттук нататък е статистически невероятно да успея да бъда свидетел на следващите големи неща. Ще прекарва по-голямата част от будното си време в забавачката, а не с мен.Мисля, че ще се срина психически, ако един хубав ден отида да го взема и учителката ме уведоми, че днес е казал първата си дума или е направил първата си крачка.
Искам да знам всичко, което му се случва
Ако се удари или пореже, ако разлее нещо по себе си, искам да знам как/къде/кога/защо. Нямам предвид, че възнамерявам да приклещвам в ъгъла бедната у учителка и, с насочено в лицето й фенерче, да настоявам за отговори. Просто искам да знам всичко за сина си – всичко.
Искам да го храня, когато е гладен
Най-травмиращо е около бебетата, когато огладнеят. Нищо не ги интересува, освен да бъдат нахранени, сега, на мига. Да мога да му дам точно това, от което се нуждае и да съм в състояние да го успокоя по-добре от всичко друго на света е удивително усещане. А и помпата ми за кърма просто няма същото отношение към мен. Освен това издава много дразнещи звуци.
Но, преди всичко, просто искам да държа сина си в прегръдките си.
И сега, причините защо ще се справя
Знам, че всичко гореизброено се отнася до мен
В крайна сметка, той има значение, не аз и знам (наистина, знам го), че ще му е ОК. И това ме кара да се чувствам малко по-добре. Не много, ама малко поне. Ще завърже приятелства, ще е в компанията и на други хора освен мама и тати през цялото време. Денят му ще бъде структуриран, както знам, че бебетата много държат да бъде. Ще получава вниманието, от което се нуждае и което заслужава, а аз не мога да му го дам, докато работя. Добре ще му е. Добре ще му е. Добре ще му е. И на мен също.
Обичаме забавачката
Може и да съм прозвучала все едно го хвърлям под моста и, хайде, късмет. Изобщо не е такъв случаят. Обичаме забавачката страшно много. Графинята ходи там от доста време (отначало почасово, от около година е за по цял ден). Харесваме учителките, локацията, сградата. Хората там са повече от способни да се грижат за сина ми. В групата му има само 2 други дечица и всяко от тях ходи. Така че ще го държат на ръце. И, всъщност, учителките с такова нетърпение очакваха първия ден, че се съмнявам да го пуснат и за минута. Сериозно, всеки път, като ходя да взимам Графинята, целият персонал искаше да го види и да знае кога ще дойде пак да си играят. Полека, дами, той е мой!
Време насаме
Ще излъжа, ако кажа, че не очаквам спокойното време сама със себе си с голямо нетърпение. Ето смс-а, който изпратих на Джон онзи ден: „Да си майка е прекрасно, невероятно, изморително и объркано. Обичам го. Ще ми липсва моят малък Капитан, повече, отколкото бих могла да опиша, но не мога дори да ти кажа с какво нетърпение очаквам да се изкъпя на спокойствие – дори и да плача през това време.“
Източник: Ask Your Daddy
