5 начина да спрете да крещите на детето

Бързото търсене в Гугъл ни показва на секундата около 16 милиона резултата с картинки, на които родители крещят на децата си. Да, физическото насилие над деца значително е намаляло през последните десетилетия, но за сметка на това все така изнервените и фрустрирани родители успешно са заменили удрянето на децата с крясъци. Въпреки че крещенето изглежда като по-хуманен от двата начина да се справим с непослушанието на децата си, проучванията сочат, че както дългосрочните така и краткосрочните емоционални последствия върху подрастващите са еднакво тревожни.

Ние сме хора. Понякога се съвременният живот, който водим ни фрустрира и напряга. Вероятно работим, имаме финансови задължения, имаме здравословни или лични проблеми – има много причини да се чувстваме тревожни и да сме под стрес. Заедно с това сме и родители и носим и тази отговорност – да отгледаме здрави деца, да съвместяваме родителството с другите ни ангажименти. Психолозите съветват, че ако в такива трудни за нас моменти се разкриваме пред децата си и им показваме как се чувстваме, както и че имаме нужда от тяхното съдействие, е начало на изграждане на здравословни отношения и се отразява добре както на нас така и на децата ни, защото така те ни виждат като нормални хора, точно като тях. Също им дава възможност да разберат защо в определени моменти сме изморени и нямаме възможност да им обърнем вниманието, от което се нуждаят.

Какво, ако крещим на децата си ежедневно?

Резултатите от крещенето са много и различни. Най-важният от тях се отнася към егоцентричната природа на детето – когато сме им ядосани и им крещим, те естествено приемат, че са виновни за отрицателните емоции на родителите си. По-малките деца не могат добре да разберат по-голямата картина на живота ни (стресът на работа, сметките, задълженията). Крещенето на родителите често е съпроводено с агресивен език на тялото. Ефектът от това е цялостно завишен риск от тревожност и емоционално разстройство у децата, както и други емоционални проблеми, поведенчески проблеми, както и такива с развитието на детето.

Добрата новина е, че можем да направим постъпления, които да ни помогнат да спрем да крещим на децата си:

Какво можем да направим?

Най-важната точка, от която да започнем е да разберем защо се ядосваме. Може би сме стресирани, или дори се плашим от това какво хората си мислят за успехите или неуспехите ни като родители? Каквато и да е причината, конфронтирането на проблема е първата стъпка към намирането на най-ефективната стратегия за преборването му и към отклоняването на стреса от най-милите ни същества, децата.

Вземането на решението да сме по-внимателни е основно за прекратяването на крясъците вкъщи. Като решим да сме по-наясно със себе си и взаимоотношенията си, увеличаваме контрола си върху изборите, които правим и емоциите си. От тук можем да направим прости крачки към намаляване на крясъците, докато те спрат да се появяват в комуникацията ни:

Открийте причинителя.

Какво ви ядосва най-много? Кога най-често се ядосвате?Ако най-често се ядосвате вечер преди времето за сън, опитайте се да си осигурите малко време за вас самите преди да се наложи да преминете към слагането на децата да спят. Ако това е невъзможно, тогава създайте някакво занимание по това време, което да се харесва на цялото семейство. Малко емоционално „междучасие“, което да ви помогне да се справите със стреса от задълженията.

Занижете очакванията си.

Може би е трудно да се отпуснете и да се понесете по течението, но дали светът наистина ще свърши, ако оставите чиниите неизмити и се сгушите на дивана с децата за малко?Очаквате ли прекалено много от децата си за възрастта, на която са? Почивайте си, отпуснете се и отделете време да разберете какво е нормално да умее детето на неговата възраст.

Подбирайте битките си.

Колкото повече се биете, толкова повече причини за битки създавате. Запазете сериозното си изражение за неща, които са наистина важни. Така ще забележите, че децата ви са по-отговорни към нещата, които изисквате от тях. За останалите можете просто да разговаряте – децата възприемат много повече отколкото дават вид.

Забавлявайте се.

Това не винаги е толкова лесно, но полагайте усилия за това. Ами ако просто решите изведнъж да се забавлявате? Поканете себе си, малкото дете вътре във вас, да си поиграе с децата ви. Какво ви харесваше да правите? Вдъхновете ги, като им разкажете какви неща са ви били забавни като малки или какви смешни мисли са минавали през главата ви или коя е била любимата ви игра. Покажете детето в себе си на децата си! Това може да бъде катарзисът на отношенията ви!

Променете начина, по който разговаряте с децата си!

Ако искате да сте убедителни, крещенето не е най-добрият начин. То е не само вредно и авторитарно, но и неефективно и изгражда от децата ви възрастни, които крещят. Децата реагират по-добре на положителни стимули и идеи. С мед, улавяте повече мухи, казват възрастните.

Да спрете да крещите е едно пътешествие, което трябва да изминете. То може да бъде много лично, емоционално, изпълнено с препятствия, заложени още във вашето детство. Но решението да поемете по този път, може да промени не само отношенията ви се децата, но и целият ви живот към по-добро и да ви направи по-щастливи родители и възрастни.

Статията е преведена от: thegreenparent.co.uk

Прочетете още:

7 неща във възпитанието, които да заимстваме от кучетата