4 април е световния ден на бездомните животни. “Говорещият с кучета” Сизър Милан беше избран за техен посланик. Ето какво има да каже той за проблема с бездомните кучета:
Ганди казва: “Величието на една нация си личи по отношението ѝ към животните.”
В САЩ в момента има епидемия от улични кучета. Предстоят избори и се говори много как трябва и как не трябва да се харчат парите на данъкоплатците. Според мен, един от най-лошите начини за харчене на данъци е евтаназирането на 4-5 милиона нежелани кучета и котки годишно. Предвид настоящoто състояние на икономиката, тези пари могат да бъдат похарчени много по-добре за доброто на животните и на хората.
Миналото лято бях в Испания за да снимам предаването си и имах шанс да посетя и Германия. Бях впечатлен колко много правилни неща правят там за животните. Например, кастрацията е задължителна. Ако искаш да развъждаш своето куче, можеш да кандидатстваш за лиценз, всички останали животни са кастрирани. И знаете ли какво? Те нямат нашия проблем с бездомните. Те не харчат данъците си за евтаназия на беззащитни животни. Нещата в Германия са толкова под контрол, че могат да си позволят да осиновяват животни от други страни, представяте ли си?
Другото, което ме впечатли в Европа, беше колко много ранени и възрастни кучета се осиновяват. Например кучета със счупени крака или във зряла възраст. За хората няма значение дали кучето ще е с тях само за няколко години или дори няколко месеца. В Европа за осиновителите е по-важно да осигурят дом и добър живот за животното до края на дните му, колкото и за кратко да е това. Това е милосърдие.
Искам да продължавам да говоря за този проблем и се надявам всички да направите същото. Трябва да продължим да говорим на хората, които създават законите и да настояваме кастрациите да са задължителни. Трябва да образоваме. Трябва да образоваме хората и да им показваме причините да осиновяват възрастни и сакати животни. Да ги учим как да възпитават кучетата си, така че да живеят в хармония с хората. В Германия хората са научени да носят отговорност за домашните си любимци и това си личи.
Защо Сизър Милан приема да е посланик на бездомните животни:
Имах честта да бъда помолен да стана посланик на Световния ден на бездомните животни и искам да обясня защо това е толкова важно за мен
Хората виждат бездомни животни, които ровят боклука за храна и предпочитат просто да ги няма. Те не правят квартала по-красив, мръсни са и разнасят болести. Хората не ги интересува къде ще отидат тези животни, стига да ги няма.
Вижте, аз също бях бездомен. Дойдох в Америка. Нямах нищо. Не знаех кога ще ям. Не знаех къде ще спя. Не знаех какво ще стане с мен. Беше страшно да спя на улицата и да не знам какво е бъдещето ми. Имах голям късмет, защото имах възможност да подобря положението си, да се образовам, да науча езика и да развивам талантите си. Бях късметлия защото хора като Джейда Пинкет повярваха в мен и ми помогнаха да стана това, което съм сега. Нещата бяха зле, но с помощта на добри хора се подобриха.
Голямата разлика между мен и бездомните кучета, обаче, е че аз избрах да дойда в Америка и знаех, че ще е трудно. Онези 600 милиона бездомни животни, които живеят по улиците на света, не са правили такъв избор. Те са били изхвърлени от собствениците си, родени на улицата, или просто са се изгубили. Те не са създали тази ситуация сами, но трябва да живеят в нея или както става по-често – да умрат.
Всеки запознат с философията ми знае, че подкрепям no-kill приютите, защото не понасям мисълта, че куче може да бъде приспано, само защото е нежелано. Но това, което тези животни срещат на улицата е дори по-жестока форма на евтаназия. Да умрат от глад или от нелекувани рани, да загинат от жестока смърт причинена от хора.
Тази седмица в Лос Анджелис бяха намерени две кучета с отрязани глави, захвърлени кофите за боклук. Радвам се, че общината обяви награда за залавянето на извършителя, но това доказва че жестокостта към животните може да се случи във всеки заден двор. Това е проблем, по който трябва да се работи както на локално, така и на глобално ниво.
Повечето хора виждат заплаха в уличните кучета. Но те са живи същества, които водят изключително брутален и изпълнен с болка живот. И това е така най-вече заради нас хората.
Аз имах нужда от помощ. Сигурен съм, че всеки от вас някога е имал нужда от помощ. Ние всички имаме нужда от помощ. И тези животни имат нужда от нашата помощ.
Четвърти април е Световният ден на бездомните животни. В света има над 600 милиона такива, които живеят в мизерия – гладни, на студено, болни и жертви на насилие.
Това са моите причини да съм част от този ден.
Източник: http://arsofia.com
