Има някои заключения от родителския опит, които не ни правят полезни приятели и събеседници. Затова по-добре да си ги запазим за себе си.
Спи, когато бебето спи
Това на пръв поглед звучи като приятелски съвет, но всъщност много скоро майките разбират, че е почти напълно невъзможно да го следват. Кога иначе може да свършите нещо друго вкъщи, освен във времето, когато бебето спи? Особено трудно е да си позволите почивка, ако имате и други деца, които имат нужда от вас, докато не сте заети с бебето. Ако не ви предлагат да ви помогнат с някоя домашна работа, по-добре въобще да не ви дават подобен съвет.
Леле, изглеждаш изморена!
Родителството и безсънните нощи вървят ръка за ръка и освен, ако младата майка не живее в къща без никакви огледала, тя е наясно с онези торбички под очите. Да й го казвате, пък дори и само с добри намерения, означава да я накарате да се чувства несигурна и притеснена за начина, по който изглежда.
Едно е сигурно: имаш доста ревливо бебе!
Всички бебета плачат, но ако отбележите пред приятелката си, че точно нейното бебе плаче много, може би ще потвърдите най-големия й страх: че не е добра майка. По-добре би било да им предложите съвет: „Моето бебе плачеше много и така открихме, че има киселинен рефлукс“. Но не се опитвайте да омаловажите стреса, през който преминава: ако майката страда от дългия период на недоспиване и умора, това е огромно бреме за нея, така че не й казвайте, че това е нормално и че всички майки преминават през това. За нея в момента, това е ужасен период.
Колкото по-големи стават, толкова е по-трудно!
Когато родителите са в периода с режима на новородено бебе – безсънни нощи, чести хранения, никакво време за тях самите – единственото нещо, от което се нуждаят, за да запазят здрав разум, е идеята, че скоро всичко ще се върне в релси. Децата растат и се променят и родителите са близо до него, за да го опознават и да отвръщат на нуждите му. Когато изградят връзка помежду си, грижите за бебето се превръщат в приятна игра за родителите. Всеки един период от израстването има своите предизвикателства, но това не е най-подходящият „опит“, който можете да споделите с новите родители.
Наистина ли искаше момче/момиче?
Да попитате майка на две момчета, дали наистина е искала да има поне едно момиче, не е най-подходящото нещо. Защото бебетата не идват с опция за избор на пола, нито с вариант за връщане.
Ще се връщаш ли на работа скоро?
Защо просто не оставим новите майки да се порадват на новата роля в живота си? Когато детето порасне, ще имат достатъчно време за работа, както и да се справят с емоциите от раздялата с него. Дали ще избере да работи, или да се грижи по-дълго за детето си е нейно лично решение, за което майката не бива да получава оценка или мнение. „Как можеш да оставиш детето ти да го гледа друг човек? Кой приготвя храната на детето ти? Имаш ли работа?“ Всеки един от тези въпроси омаловажава ролята на жената като професионалист и майка, затова никога не й ги задавайте. От друга страна, ако тя е взела решение да се грижи за децата си в къщи, не е най-подходящото нещо да й обяснявате, че гледането на деца не е работа. Напротив, работа е – и то денонощна и без почивка.
Готови ли сте за още едно?
Обикновено този въпрос се задава на родители с две деца от един и същи пол. Все едно, че двете деца не са равни на две „истински“, ако не са момче и момиче и тази „грешка“ трябва незабавно да се поправи, затова „Давайте! Направете опит за момченце/момиченце!“. Родителите на две деца, без значение от пола им, имат нужада от време за всяко едно от децата си и за самите себе си, а не от намеци, че децата им от един пол са непълно щастие, което бързо трябва да се поправи. А ако в този те се опитват да заченат още едно дете и имат период на неуспех, това може допълнително да ги накара да се чувстват зле.
Той/тя въобще не прилича на теб!
Е, браво! Да родиш две деца и грам да не приличат на теб, каква загуба! „Сигурна ли си, че са твои?“ могат да попитат някои „шегаджии“. Бащите също не са пожалени от подобни въпроси. Да се подмята на баща, че трябва да изиска „тест за бащинство“ може да звучи смешно за някой друг, но не и за таткото. Без значение на кой прилича, родителите имат нужда да чуват едно единствено нещо, че тяхното слънчице е най-сладкото на света!
Трябва да кърмиш!
Така ли?! Трябва?! По закон ли? А ако майката преминава през труден период по отношение на кърменето и не успява? А ако заради някакво здравословно състояние не й е възможно да изпълни тази заветна майчинска цел? А ако просто е решила да не кърми, без значение защо, дали това е най-уместната забележка, която може да чуе? Ролята на майката е уникална и всеки я преживява по различен начин и тя не бива и не може да се омаловажава от подобни фактори като това дали е решила да кърми, или не, да бъде работеща майка или не, да спи с детето си или не. Да си майка е божествена роля и всяка жена я приема по неин уникален начин.
Всяка една забележка за теглото на жената!
На много новоизлюпени майки им се налага да отговарят на въпроса, кога предстои „големия ден“, седмици след като вече са станали майки, защото хората срещу тях не са си направили труда да забележат, че бебето вече е тук. Всяка жена преминава през бременността и възстановителния период по различен начин. Ако си спестим възможността да коментираме теглото и вида на майките преди и след раждането, всички ще са щастливи.
Подобни статии:
15 неща, които жените се кълнат, че никога не биха направили
Как се чувствате, когато оставяте детето в детското заведение?
