Tag: Ангел Каралийчев

Тошко Африкански: Рибките със златните опашки

Тошко Африкански: Рибките със златните опашки

от Ангел Каралийчев  Тодора подкладе огъня. Сложи тенджерата на печката да свари картофи. Закипя врялата вода в тенджерата. Картофите се подгониха. Почнаха да се пукат. Яхнал един клон пред отворения прозорец, Тошко Африкански гледаше с лакоми очи и от време на време протягаше косматата си ръка към Тодора. Искаше да й каже, че е гладен. […]

100 години от рождението на Леда Милева и един спомен за нея от Ангел Каралийчев

100 години от рождението на Леда Милева и един спомен за нея от Ангел Каралийчев

Леда Милева казва, че няма спомени за родната си къща, защото бащин дом не е имала, а нейният баща — видният български поет Гео Милев, е местил семейството си от къща на къща, както се местят катунарите. Бъдещата детска писателка помни от най-ранните си години сивите постройки на големия град, каменните улици и зелените раздрънкани […]

„Майчина сълза“ (приказка)

„Майчина сълза“ (приказка)

Заромоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравото димитровче цветове над търкулнатото в шумата пукнато гърне. Сви се малкото птиче-лястовиче в дъното на гърнето и затрепери от студ и мъка. Всички си отидоха. Отлетяха на юг неговите две сестричета. […]

Житената питка

Житената питка

приказка от Ангел Каралийчев Разровила баба огнището скришом, извадила питката и я потулила някъде. Ваню и Кунето претършуваха кътовете, пъхаха главичките си под леглото, ровиха се в долапа, гледаха повторно в пещта — няма я. — Бабо, дай ни питката, бабо! — замоли се Ваню. — Бабке, молим ти се, дай ни я! — изправи […]

Торбата с лъжите (приказка)

Торбата с лъжите (приказка)

от Ангел Каралийчев Турският хитрец Настрадин Ходжа дошъл от Анадола в българската земя да лъже народа. Тук лъгал, там лъгал, най-сетне стигнал в Хитър-Петровото село. Срещнали се двамината хитреци на улицата до плета на поповата къща. Настрадин Ходжа попитал: — Ти ли си Хитър Петър? — Аз съм — отговорил Хитър Петър. — За тебе […]

Читанката на Славето

Читанката на Славето

(от Ангел Каралийчев) Славето имаше нова читанка. С цветни корици, с бяла като сняг хартия и хубави картинки. Една сутрин, преди да звънне училищната камбана, бащата на Славето отиде в книжарницата и купи читанката. Даде я на момчето си и му рече: — Вземи тая шарена книжка и я пази като очите си. Тя е […]

Непослушните децa

Непослушните децa

от Ангел Каралийчев   Майката пристигна от кладенеца с големи менци на рамо. Тя беше цялата измокрена. Вир-вода шуртеше от дрехите й. Като окачи менците на полицата, простудената жена тръгна към огъня и рече: — Деца, сторете ми мъничко място да се посгрея, защото съм капнала от умора и студ. Навън плющи страшен дъжд. Реката […]

Есенна приказка

Есенна приказка

от Ангел Каралийчев — Славенце — рече болната птичка, като се надигна от гнездото и погледна със светлото си око надолу към пилето, което шумолеше в тревата й миеше с росни капки перцата на крилата си, — иди, маминото, в лозята да ми намериш едно зрънце от жълт грозд, че ми е изгоряла душицата за […]

„Който не работи, не трябва да яде“

„Който не работи, не трябва да яде“

Когато Галинка се зажени, нейната майка заръчваше на старите сватове: — Мамината дъщеричка не бива да се трепе, тя не е научена да работи. Пазете ми я. Не й давайте метлата къщата и двора да мете, защото ще си напраши очите. Не й давайте менците вода да носи от чешмата, защото рамото й е крехко […]

„Кума Лиса и кучето“

„Кума Лиса и кучето“

Вървяла Кума Лиса през гората и си хортувала: — Ах, че съм хубава лисичка! Какви очи имам! Ясно светят, всичко виждат. Ами крачката ми? То не са крачка, а вретенца. Като вихър ме носят през гората, сякаш не стъпват на земята. Ами ушенцата ми? Всичко чуват, нищо не пропускат. Но най ми е хубава опашката. […]