Страстната седмица ден по ден и традицията да се боядисват червени яйца

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

shutterstock_178313102

Седмицата между Цветница и Великден се нарича страстна. Тя е символ на духовното пречистване и смирение. Всеки един от дните в нея се нарича „велик и свят”, защото превъплъщава последните дни от живота на Исус Христос, преминали в страдания и болка. По време на Страстната седмица постите навлизат в своя най-строг период. Консумират се предимно плодове, чай, хляб и вода, като църковните канони повеляват последните три дни да се пие само вода и да се яде само обикновен хляб.

Велики понеделник – от Велики понеделник започва голямото великденско чистене. Това е и последният ден, според църковната традиция, в който може да се пътува.

Велики вторник – според църковния обичай това е ден на поучения и последни нравствени наставления.

Велика сряда – на този ден на жените им е забранено да вършат всякаква домакинска работа. Традицията повелява да не се чисти, пере, шие, плете и дори готви.

Велики четвъртък е отреден за обредното боядисване на яйцата. Първите, които жената ще обагри трябва да са червени. Първото боядисано яйце се поставя пред иконата вкъщи и се пази до следващия Велики четвъртък, а след това се хвърля в течаща вода. Според традицията боядисването става в ранни зори, още преди изгрев слънце и се прави от най-възрастната жена в дома. С него тя намазва бузките на всички деца в дома, докато още спят. В миналото това, колко яйца ще се боядисат в едно домакинство се е определяло от броя на членовете му. Обикновено се приготвяли по 30-40 яйца, а в богаташките къщи техният брой стигал до 200-300.

Разпети петък – това е денят, в който Исус Христос е разпънат на кръста, не се върши никаква работа, защото се смята, че ако хората не спазват тази повеля, ще бъдат сполетени от нещастие. Строго са забранени песните и веселбите.

Народните обичаи повеляват в този ден да се мине под маса. Такава се поставя пред олтара в църквата в петък преди обяд. Така човек символично се пречиства от своите грехове и оставя всички тежести и проблеми в ръцете на Бога. По време на Разпети петък постът в Православната църква е особено строг – тогава не се яде и не се пие дори вода.

Велика събота – на този ден има обичай жените да посещават гробищата, за да раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. До обяд се разрешава домакинската работа, която следобед се забранява напълно. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисват яйцата за Великден. Пасхалната служба за Възкресение започва малко преди полунощ, а точно в 00.00 часа водещият службата свещеник трикратно възвестява възкресението на Христос с думите: „Христос воскресе”, на което богомолците отговарят: „Во истина воскресе”.

velikdenski-yaica5

Неразделна част от празнуването на Великден е свързана с боядисването на яйца.

Тя е неразривно свързана с всички останали ритуали, който съпътстват този празник. Яйцето е символ на Христовото възкресение, затова не е и случайно, че всъщност традицията е те да се червят, т.е. да се боядисват в червена боя като символ на пролятата от Христос кръв на кръста. Самото яйце от своя страна символизира гроба на Исус Христос, а счупването му – символ на възкресението му за нов живот. Едва по-късно е въведена практиката, яйцата да се обагрят в различни цветове и по тях да се рисува с восък и други средства.

Великден е християнски празник, но традицията да се боядисват яйца е езическа. Древните персийци са боядисвали яйца по повод настъпването на пролетта и пролетното равноденствие и са ги свързвали с настъпването на новия живот и плодородието. Освен персийците, това поверие са споделяли египтяните и римляните.

По време на постите през средновековието в Европа, яйцата са били забранени за консумация. Това е и една от причините те да се украсяват и боядисват и да се почитат като ценен дар, след края на постите. А самият обичай да се подаряват писани яйца на Великден на роднини и приятели с пожелание за здраве и благополучие води началото си от вярването, свързано с легендата за Мария Магдалена и ролята й за разпространението на християнската религия. Според нея след Възнесението, тя отишла при римския император и го поздравила с думите „Христос се възнесе“, а той посочил едно яйце и й отвърнал „Христос се е възнесъл, колкото това яйце е червено.“ Малко след това яйцето станало кърваво червено.

Съвременните домакини днес познават много и най-различни начини за боядисване и украсяване на великденските яйца, включително и такива, които граничат с изящно художествено изкуство. Децата обикновено най-много се радват на пластмасовите яйца, пълни с лакомства и дребни бонбони или на шоколадовите, в чиято вътрешност обикновено е скрита тайна изненада.

Първите седем

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

3,972 преглеждания

Comments are closed.