Ринолалия – причини и лечение
Специалистите разграничават три вида ринолалия при деца:
*отворен
*затворен
*смесен
Отворен вид ринолалия
При този тип ринолалия звуците преминават през носната кухина, която почти винаги е отворена по време на говор.
Повечето звуци, които детето издава са носови. Това е най-ясно различимо при произношение на гласни, особено “y” и “и”. При изговарянето на “в”, “ф” и “x” също забележимо се променя.
Децата с отворен тип ринолалия имат затруднения с произношението на т.нар. “експлозивни съгласни”, например “б”, “п” , “к” или “р” страда.
За правилната диагностика на това състояние се използва теста на Гуцман. Обикновено логопедът поощрява детето да произнесе гласните “и” и “а” със стиснати зъби и отворени ноздри.
Ако детето има отворен вид ринолалия, тогава разликата в произнасянето на гласните е ясно забележима.
Допълнителен критерий, потвърждаващ диагнозата е силната вибрация на ноздрите, ако се докоснат с пръсти, която може да се усетите по време на упражнението.
Този вид ринолалия може да бъде функционална или органична.
Много често е свързана с предшестваща констатация за цепната устна, твърдо или меко небце или скъсено небце по рождение. Тогава говорим за органична форма на открит тип ринолалия.
В този случай дефектът се проявява не само в нарушения на речта. Тези деца трудно сучат и преглъщат. Общият им статус се характеризира с понижен имунитет, а често е налице е забавено умствено и интелектуално развитие. Децата с този тип ринолалия често са неспокойни, нервни и раздразнителни.
Статистиката сочи, че средно на 1000 деца едно е с тази вродена аномалия, като до края на първата година нервно-психическото развитие на тези деца по нищо не се различава от това на останалите. Носовият говор става забележим около навършването на първата година, когато бебето започва са произнася повече срички и цели думички.
В следващия период – до 7 годишна възраст речта на децата с отворен тип ринолалия започва да се различава от тази на връстниците им, но все още разликите не са толкова съществени. С нарастване на възрастта обаче настъпва влошаване на говора, което се изразява с функционални промени на целия говорен апарат.
Функционалната ринолалия от отворен тип може да възникне по различни причини. Често логопедите се срещан с деца, които са я получили след операция за отстраняване на третата сливица или след прекарани заболявания на назофаринкса.
Този дефект може да се прояви и при деца със загуба на слуха. В такива случаи се нарушава най-вече произношението. Специалистът логопед може да повлияе върху състоянието с помощта на специални упражнения.
Затворен тип ринолалия
При затворената форма на ринолалия, по време на произношението на каквито и да е звуци, изговорът се осъществява само през устната кухина.
Затвореният тип ринолалия може да е органична или функционална. В първия случай причината най-често се корени в запушване на носните кухини, заради полипи, трета сливица, хипертрофия на носната лигавица поради хроничен хрема, кривина на септума, туморни образувания, малък размер на кухината на носоглътката или дефекти в затварянето на палато фаринкса.В този случай, след отстраняване на причината, речевият дефект често изчезва без допълнителни упражнения с логопед.
Функционалната ринолалия от затворен тип се среща доста често, но рядко изисква намесата на логопед. Причината обикновено се корени в хиперфункция на мекото небце, което се издига, като по този начин ограничава достъпа на звуковите вълни до назофаринкса. Такъв дефект може да се появи при деца, които имитират близък човек, който има носов говор или при деца с аденоидит. В някои случаи функционалната ринолалия от затворен тип може да бъде един от признаците на невротично разстройство при децата.
Смесен тип ринолалия
При смесена ринолалия гласът на детето е очевидно променен. При говор детето изговаря всички зуци носово, понякога те не се чуват ясно и имат променени акустично-артикулационни характеристики.
Причините за този вид ринолалия са в следствие от комбинирането на няколко фактора. Най-често това е запушване на носа и намалена функция на палато фарингса, например поради твърде късо меко небце, аденоидит или разцепване на небцето или устната.
Този тип дефект пречи на преминаването на въздуха през носа, когато детето говори. Основната задача на специалистите при тези случаи е премахването на причините за запушването на носа. Едва след това логопедът може да започне с коригирането на речта.
Говорните нарушения – част първа
Говорните нарушения – част втора
По материали от www.moirebenok.ua
6,095 преглеждания
