Работна Мецана (приказка в стихове)

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

rabotna-mecana
от Леда Милева

Станала рано зарана

нашата Меца-мецана.

Съчки в гората събрала,

огън висок си наклала,

та да направи чорбица

Меца на своите дечица.

 

Сипала бобец и ето,

скоро запяло котлето.

Литнала пàра нагоре,

Меца сама си говори:

– Сложих солта и пипера,

само къде да намеря

стръкченце-две мерудия,

гозба да видите вие?

Сетих се! Кума Лисана

е домакиня прибрана,

всички в гората я знаем,

чакай да взема назаем!

 

Меца, с пантофи обута,

тръгнала тъй, за минута,

бързо, додето е време,

стрък мерудийка да вземе.

Нека играят децата,

чудо ще стане чорбата!

 

Бързала Меца, но спряла –

сивото зайче видяла.

– Жив ли си, здрав ли си, братко? –

тя заприказвала сладко. –

Хапваш ли честичко зеле?… –

Час или два отлетели.

– Ех, че ме, Зайо, залиса,

бързам, отивам при Лиса!

 

Тръгнала Меца, но тука

чула кълвачът да чука.

– Слушай, другарю, от вчера

мисля си да те намеря:

чукаш от тъмно в гората,

рано ми будиш децата!…

Ето и ти ме залиса,

бързам, отивам при Лиса!

 

После решила да мине

Меца край свои роднини.

Първо се спряла при Ежко.

– Чух, че настинал си тежко,

имал си кашлица, хрема,

чуй, аспирини да вземаш!

Чай си свари от тинтява,

топъл го пий – да те сгрява…

Ух, че ме, Ежко, залиса,

сбогом, отивам при Лиса!

 

Спряла се Меца за малко

и при кумеца си: – Жалко,

пак ти съдрали кожуха!

Приказки разни се чуха –

уж си се вмъкнал в кошара,

а те натупал овчаря…

Ех, че ме, Вълчо, залиса,

сбогом, отивам при Лиса!

 

– Чук-чук! А в тази хралупа

лешници кой ли си трупа?

Ти ли си тук, Рунтавелке,

ти ли си тук, хубавелке?

Трупай, събирай – да има!

Скоро ще дойде и зима…

Ах, че ме, сестро, залиса,

сбогом, отивам при Лиса!

 

Тук-там Мецана поспряла –

ей месечина изгряла,

светнали ясни звездици,

млъкнали горските птици.

 

– Бре, що ли става чорбата?

Как ли са гладни децата?

Може без стрък мерудия,

чакай назад да завия!

 

Хукнала Меца веднага,

хукнала Меца да бяга,

в тъмното потна се връща,

спира пред своята къща.

 

Гледа – извряла чорбата,

гладни заспали децата…

Пустата Меца-мецана,

стана за смях из Балкана!

Purvite_7_600x300

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

380,054 преглеждания

Comments are closed.