Откровено за ендометриозата с д-р Стаменов (част 2)

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

endometrioza_i_bremennost

Стадии на ендометриозата

Ендометриозата разделяме в четири стадия:

І стадий (минимално засягане) – повърхностно разположени огнища на засегнатите места (с големина по няколко милиметра); леки сраствания;

ІІ стадий (леко засягане) – повърхностна и дълбока ендометриоза, т.е огнищата са по няколко сантиметра или навлизат дълбоко в стената на органа, който засягат; леки сраствания;

ІІІ стадий (умерено засягане) – повърхностна и дълбока ендометриоза, леки до тежки сраствания. Тежките сраствания са дебели и плътни ципи, които не могат да се разкъсат с инструмент и които фиксират абсолютно неподвижно матката и тръбите. Трети стадий е и когато имате ендометриозна шоколадова киста на яйчника, независимо от диаметъра й;

ІV стадий (тежко засягане) – повърхностна и дълбока ендометриоза, тежки сраствания. Тук положението е тежко. В този стадий почти не различаваш матка, тръби, яйчници, черва. Всичко е „опаковано” от плътни сраствания и всички органи са трудно и дори невъзможно достъпни за оглед. В този стадий са и шоколадовите кисти на яйчника – тези, които са по-големи от 4 см. В много редки случаи (по-малко от 0,01%) ендометриозни огнища се намират извън корема – в белия дроб, очите, дори мозъка. Тези ендометриозни огнища (дори и малки) слагаме също в стадий четири. Подобни форми са страшно редки. Аз, поне досега, не съм срещал такива, а само съм чел за тях.

Ендометриоза – лечение

В един английски сайт, посветен на проблема, прочетох следното изречение: „There is no known cure for endometriosis, but there is several good treatments”. Жалко, че българският език не е толкова богат като английския, но в превод това означава приблизително следното: “Имаме много добри начини да лекуваме ендометриоза, но излекуване от нея няма”. Следователно, каквото и да правим, за да лекуваме ендометриозата, шансът тя да се върне след време – години, месеци е голям.

Сега предстои да изброя отделните видове лечения, но не се заблуждавайте, че това ще ви е от полза, защото с такъв опасен противник не са толкова важни оръжията, с които се биеш, а стратегията към победата над него. Именно затова ще отделя повече внимание на стратегията.

Лечението се дели на три групи – хирургично, с лекарства (медикаментозно) и съчетано (от двете предходни, като обикновено първо е хирургията и после медикаментите).

Хирургичното е премахването на срастванията, изгарянето с ток или лазер на достъпните за това ендометриоми. Това вашият терапевт прави по време на лапароскопията или ако се прави отваряне на корема, по време на операцията. Тук е мястото да спомена, че шоколадовите кисти на ендометриозата се лекуват само хирургично! Казах и по-нагоре, оперирайте ендометриозна киста само ако е по-голяма от четири сантиметра. Хирургичното лечение е консервативно и радикално. Консервативното описах по-горе – премахват се, доколкото можем, ендометриозните огнища и се опитваме да възстановим нормалната функция на органите. Радикалното хирургично лечение прилагаме, когато се наложи отстраняване на тежко поразения от ендометриозата орган (матка, яйчник, яйчници или всичко заедно). Този вид лечение не е предмет на обсъждане в тази книга, но все пак трябва да ви дам един съвет. При мен са идвали момичета и са ми обяснявали че яйчникът е отстранен заради ендометриозна киста. Мили момичета, колкото и да е голяма кистата, не си давайте целия яйчник. Хирургът винаги може да остави малко здрава тъкан, а тя да има шанса да произведе необходимата ви яйцеклетка. Преди предстояща операция обсъдете това с вашия оператор.

Медикаментозното лечение. Ендометриозата, мили момичета, се храни (както и лигавицата на матката ви) с вашите хормони и по-точно с  естрадиола. Помните от предишната глава, че той кара ендометриума да расте и подготвя за имплантация, а заедно с него растат бавно и ендоме триомите. Следователно първото, което ни хрумва като лечение, е:

Спрете естрогените!

Когато тях ги няма, ендометриомите бавно, но сигурно съхнат и увяхват – като трева в сухия период на саваните.

Как става това?

Първа група лекарства са GnRH аналозите. Това са лекарства, блокиращи хипофизата. Тя спира да отделя вестителите хормони FSH и LH. Яйчникът това и чака: “Щом никой не ме търси, няма да работя”, и си взема почивка, спира отделянато на естрадиол. Лигавицата и ендометриомите спират растежа си, спира и менструацията. Лечението обикновено трае между три и шест месеца. Страничните симптоми са подобни на тези, които изпитват жените в менопауза – горещи вълни, влагалищна сухота, отпадналост, загуба на желание за секс и други.

Неприятен е и моментът със загуба на калций в костите и развитие на временна остеопороза. Всичките тези симптоми обаче са обратими още на следващия месец – веднага щом премине действието на медикамента.

Внимание! След такова лечение костната тъкан се възстановява за около година, следователно не е правилно курсът на лечение да се повтаря преди да са изтекли две години от първия. Това най-често са инжекции, които се поставят мускулно всеки месец или веднъж на три месеца. Ето и имената им Decapeptyl® Ferring pharmaceutical и Dipherilin® IPSEN, Lucrin Depot®Abbott, Zoladex® Astra – Zeneca.

Втора група лекарства – прогестини. Това са препарати братовчеди на прогестерона, но с доста по-силно действие от него. Помните от главата за оплождането, че прогестеронът е естественият опонент на  естрогена, т.е. когато той се появи, естрадиолът се прибира. Така също се постига повяхване на ендометриозните огнища. Мензисът липсва за месеци. Курсът на лечение е също като горната група – шест месеца.

Странични ефекти – напрежение в гърдите, общо подуване от задръжка на течности, покачване в теглото, нерегулярни менструални изкървявания, депресии. Понякога липсата на редовен мензис при този вид терапия продължава дълго след преустановяването й (до шест месеца).

Това ги прави малко използвани при жени с проблеми в зачеването. Неприятните ефекти също са напълно обратими след спирането на терапията. Най-използваният медикамент от тази група е Depot Provera®Pharmacia. Това са инжекции, които се поставят мускулно веднъж на три месеца.

Трета група е само един медикамент, наречен Danazol. Това е синтетичен препарат, който повишава мъжките хормони във вашия организъм за сметка на женските (естрогените). Лечението е с хапчета и трае шест до девет месеца. Той е мощен противник на ендометриозата – при 80% (осемдесет процента) от жените се наблюдава унищожаване на ендометриозните огнища при прилагане на тази терапия, но в 75% (седемдесет и пет процента) от лекуваните се наблюдават странични ефекти – покачване на теглото, подуване и намаляване на размера на гърдите, акне и омазняване на кожата, повишено окосмяване, удебеляване на гласа, главоболие, горещи вълни (много по-слаби от при GnRH агонистите), промени в либидото, промени в настроението. Всички тези ефекти са напълно обратими (освен промените в гласа), но понякога това изисква доста месеци след терапията. При него няма проблеми с костите. Danazol не се дава при жени с проблеми с черния дроб, бъбреците и сърцето. Той е вече малко използвана терапия, но все още е голяма слабост на американските терапевти.

Четвъртата последна група е най-новото и съвременно лечение с т.нар. ароматазни инхибитори. Това са лекарства, блокиращи образуването на естрадиол в организма. При тях симптомите са почти подобни като тези в група едно, но са в по-лека форма. Възлагат им големи надежди, особено при жени с проблемно забременяване, и няколко проучвания са в ход в момента, чакаме резултатите. Неприятен момент е развитието на остеопороза, но костите се възстановяват след спиране на терапията. Ароматазните инхибитори са таблетки, които се вземат ежедневно. Името на най-известния е Femara® Novartis.

Стратегия – забременявай!

Едва ли лекарствата от горната част на главата са ви ориентирали – кое е добро за вас и как да постъпите. Ендометриозата е комплекс от проблеми и подходът към него е да решиш какво е най-важно за жената, която ти се е доверила. Дали да се справиш с трудното забременяване или водещото е тазовият дискомфорт, болката или неправилните кръвотечения? Водещият проблем в тази палитра определя и терапията.

Една тайна, която знаем за нашия противник, е – ЕНДОМЕТРИОЗАТА СЕ БОИ ОТ БРЕМЕННОСТ. Казано иначе, успеете ли да забременеете веднъж с нея, проблемът е приключил за дълги години напред. Ето я и първата стъпка в стратегията – забременявайте максимално бързо. В такъв случай възниква въпросът: има ли нужда от медикаментозно лечение преди това? Отговора ще получи всяка от вас индивидуално от своя терапевт, но ето някои неща, които за мен са важни в терапията:

1. Ако имате ЛУФ синдром от ендометриозата, медикаментите няма да го излекуват, затова пристъпете без лечение към ин витро.

2. Ако освен ендометриозата има и друго усложнение (запушена тръба или лоша спермограма), не губете време в медикаментозно лечение, а пристъпете към ин витро.

3. Ако имате лека форма на ендометриоза (първа степен), нямате ЛУФ синдром, проходими тръби и добра спермограма, опитайте с инсеминации и ако не става, пристъпете към ин витро.

4. Ако имате тежка форма на ендометриоза (четвърта степен), пристъпете към ин витро, но преди това направете медикаментозно лечение.

5. Ако не планирате веднага забременяване, а след месеци или година, задължително ползвайте медикаментозен курс на лечение.

Защо ин витро – ще пита някой от вас. Защото, мили момичета, това е методът, който най-добре бори ендометриозата във всички точки на вашите репродуктивни функции, които тя поразява. Ин витро е най-бързият път към забременяването.

В заключение ще ви кажа – вярвайте, ендометриозата е победима.
Откровено за ендометриозата с д-р Стаменов (част 1)

 

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

5,045 преглеждания

Comments are closed.