Ендометриоза – що е то?
Ендометриоза наричаме състояние, при което тъкан, подобна на лигавицата във вътрешността на матката, се развива и расте извън матката. Стоп! Пояснявам за объркалите се вече. Вътрешността на матката е тапицирана с лигавица, която израства, за да се имплантират ембрионите в нея. Тази лигавица я има само и единствено вътре в матката и нейното отпадане е вашето менструално кървене. Когато се открие по тръби, яйчници, от външната страна на матката, много рядко по черва и още по-рядко извън коремната кухина – това е ендометриоза.
Как се появява там? Не ме питайте, защото свенливо затварям очи и млъквам. Никой засега не знае.
Важно! Въпреки че прилича по разпространението си на рака, ендометриозата не е раково заболяване!
Лигавица извън матката – какво толкова?
Да, наистина проблемът изглежда незначителен, но, мили момичета, тази лигавица търпи промените на тази в матката, т.е. расте и ако няма бременност, започва да се “лющи” с кървене. Да, но в матката нещата са така измислени, че отпадащата лигавица излиза с кръвта през шийката и влагалището (вашата менструация), а когато е извън матката, няма къде да отиде и започват дразнене и болки. Важно е да кажем, че не всички ендометриоми (така наричаме огнищата на ендометриоза) протичат с болки. Много от тях са безсимптомни. Също е вярно и че не всяка ендометриоза води до проблемно забременяване.
Все пак ние ще се съсредоточим именно върху тази форма на ендометриозата, която прави трудно зачеването.
Симптомите
Бързам да продължа казаното по-горе. Вие можете да имате ендометриоза и тя да е основната причина да не забременявате, но може и да имате:
Болка – тя зависи от местата, където се е имплантирала ендометриозата. Болката може да е по цялата долна част на корема, във влагалището или ректума или дори и в кръста. Болките могат да са постоянни, само по време на мензис (много силно болезнен), болки при полов акт, при напълване на пикочния мехур, по време на овулация. Тези симптоми, в зависимост от това, къде е ендометриозата, може да ги имате всичките, само част от тях или изобщо да ги нямате. Важно е да ви кажа, че ако усещате нещо подобно, не е задължително да имате ендометриоза. Такива болки може да имате още поне от сто неща (възпаление например). Ето защо ние лекарите мъдро заключаваме, че болката при ендометриоза е неспецифичен симптом.
Ненавременни кръвотечения.
Кървене между: две менструации, след секс, при изпишкване, в урината или в изпражненията, също могат да се дължат на ендометриоза, но и на други причини.
Синдром на неспукания фоликул.
Придобилото популярното ЛУФ синдром (от английското Lutinized Unruptured Folicul) – едно неприятно усложнение или по-скоро симптом за ендометриозата. Нека го обясня с ясни и прости думи – фоликулът си расте и в него има яйцеклетка. Идва моментът за овулация, но такава не настъпва. Бавно и полека фоликулът става на малка киста, около три и половина, четири сантиметра. Тази киста пък започва да се превръща в жълто тяло, т.е. – казано по докторски – лутеинизира. Яйцеклетката остава затворена в капан и приключва своята мисия без успех. Подобно на горните симптоми за този причината може да е другаде (сраствания около яйчниците например). Все пак, когато при проследяване на няколко цикъла се установи, че фоликулите не се пукат, трябва да се помисли за ендометриоза. Умишлено казвам няколко, защото почти на всяка жена се случва да има по един неспукан фоликул и това не е патология. Но когато е регулярно – значи има проблем.
Фоликулът, или каквото е останало от него, обикновено се пуква, когато настъпва следващата менструация. Излишно е да казвам, че яйцеклетката вече я няма. Важно е да знаете, че този проблем често остава и при лекувана ендометриоза.
Как я диагностицираме?
Казахме вече, че горните симптоми може да ги няма, но вашият терапевт трябва подробно да ви разпита за менструацията, болките и дали имате в семейството си ендометриоза. Тя често се предава по наследствен път. Не разбирайте, че отивайки при терапевт за проблеми със забременяването, ще имате специален преглед, за да се търси ендометриоза. Тези въпроси са част от вашата първа среща с лекаря и той ще ви ги зададе, защото, когато говорим за проблеми от този род, винаги имаме и наум ендометриозата. При прегледа се търсят специфични точки, чиято болезненост би навела на диагнозата човека, който ви лекува.
Ултразвуковият преглед.
Нека уточним – с ултразвук ендометриозните огнища не се виждат, освен, когато са разположени дълбоко в яйчника. Тогава с всяко кървене огнищата започват да събират кръв и тази кръв поради дългото стоене в яйчника става гъста и кафява на цвят. Съдържанието й прилича на течен шоколад, затова ние наричаме такива кисти “шоколадови” (за тези, на които звучи отвратително, спирам и моля ви не отказвайте шоколада, заради едно изречение!). Тези кисти се виждат на ултразвука и тогава диагнозата е по-лесна. Малко отклонение, но важно за онези, при които вече са открити подобни кисти. Кога трябва да се махат и кога – не? Съвременното становище е, че кистите с диаметър до 3,5 см не бива да се оперират, защото тогава нараняваме много яйчника, а и тяхната големина не пречи на работата му. Кисти, надхвърлили 4 см, са за операция, големината им вече е застрашителна и те могат да унищожат останалата работеща тъкан в него. Единственият абсолютно сигурен метод за диагнозата на ендометриозата е лапароскопията.
Оказва се, че може да се постави диагноза само с визуален метод.
Казано по-ясно, ние можем да сме сигурни, че една жена има ендометриоза, само ако я видим директно в корема. Кръвни тестове, рентгенови и ултразвукови снимки не помагат.
Четете продължението на статията за ендометриозата тук.
Автор: Д-р Стаменов, акушер-гинеколог МБАЛ Надежда
Очаквайте още от д-р Стаменов:
Какво е аденомиоза?
Как ендометриозата пречи да забременея?
