На 7 декември ни предстои нова среща с аржентинския корифей на словото Хорхе Луис Борхес. За първи път сборникът с разкази „Алефът” излиза на български език.
„Алефът“ и добре познатите на българския читател „Измислици” се нареждат сред най-значимите страници в световната литература. Подобно на сферата в дома на Данери от едноименния разказ всяка „измислица“ се стреми да заеме минимално пространство и в същото време да обхване цялата вселена, безкрая и дори Бог. Както отблясъците на Алефа са неизброими, така и превъплъщенията на играещото слово нямат предел. Оттук и неизброимите възможности за тълкуване и игра с цялото човешко познание.
Светът, който незримо присъства редом с нашия, със свое пространство и време, е тъканта, която изгражда седемнайсетте разказа от сборника „Алефът“. А също религията и науката, смъртта и безсмъртието, съдбата, загадката, лабиринтът и сънищата, играта, двойникът и огледалата, безкрайната библиотека – познатите ни от сборника „Измислици“ любими теми и символи на аржентинския писател.
Историите на Борхес балансират на границата между изящните философски размишления и стремежа към „епичност“ на събитията, между хладния, почти математически изчислен алгоритъм на реалността и богатата, изключително нюансирана емоционалност на един истински поет.
Борхес е майстор на кратката проза. Подобно на сферата в дома на Данери от разказа, който дава име на целия сборник, всяка „измислица“ се стреми да заеме минимално пространство и в същото време да обхване цялата вселена, безкрая и дори Бог. Както отблясъците на Алефа са неизброими, така и превъплъщенията на играещото слово нямат предел. Оттук и неизброимите възможности за тълкуване, за игра с цялото човешко познание, които читателят ще открие в тази книга, която заедно с Борхесовите „Измислици“ се нарежда между най-значителните страници в световната литература.
Хорхе Луис Борхес
Xорхе Луис Борхес (1899–1986) е роден в Буенос Айрес, но едва петнайсетгодишен заминава за Женева. Там се запознава с идеите на Шопенхауер, с творчеството на Уолт Уитман и на френските символисти Рембо, Верлен и Маларме, а в Испания, където се установява след това, попада в кръга на местните писатели ултраисти. Хорхе Луис Борхес е смятан за един от най-изтъкнатите творци на 20-и век и родоначалник на магическия реализъм в латиноамериканската литература. Неговите сборници с разкази и есета ловко съчетават поезия и философия, въвеждат читателя в неразгадаеми лабиринти, въображаеми енциклопедии, онтологични детективски истории и научни коментари, преобръщат всички представи за възможностите на прозата.
През 1921 г. се завръща в Аржентина и взема участие в основаването на няколко литературни и философски списания. Световната си слава дължи преди всичко на своите кратки разкази и литературни есета. Умира в Женева.
Откъс от книгата тук.
