Нежни момичета и мъжки момчета – кой как се ражда и кой какъв става

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

momche-momiche

Генетичната програма, която определя пола безспорно заема първостепенна роля в театъра на живота, но безспорно от огромно значение е начина, по който отглеждаме децата си.

Случвало ли ви се е докато наблюдавате вашето дете как расте да откриете такава зависимост: момиченцата започват да се прехласват по всичко розово – от близалките, до шапката и ръкавичките, а момченцата развиват болезнен интерес към всичко, което издава шумни звуци, движи се и става за хвърляне. Обикновено това поведение се приема за напълно нормално и се обяснява с изконните полови норми, наложени в обществото. Има ли обаче фактори, които предизвикват малките деца да започнат да предпочитат определени цветове, предмети, занимания и определят ли те по някакъв начин поведението им през годините.

През годините е наложено разбирането, че основен и определящ е начинът, по който отглеждаме децата си и именно той е единствената причина момичетата и момчетата да се различават в развитието си. Повечето родители възприемат по подразбиране, че момчетата трябва да растат „силни и твърди“, а момичетата „нежни и чувствителни“.

Истината обаче е друга. Последните изследвания върху формирането на идентичността показват, че в повечето случаи момичетата и момчетата действат по „традиционния начин“ само защото в противен случай има вероятност те да бъдат възприемани от околните за странни.

Генетичното програмиране  и ролите на половете

В първите седмици от бременността, няма разлика в половете, докато хромозомите не влезнат в действие. Това става около осмата седмица. Тогава започват съществените промени. Или казано накратко – мъжките хормони откриват момчетата, развиват различните полови органи и започват промени в мускулната маса и отлагането на мазнините. По нататък се осъществяват разликите в развитието на мозъка, които продължават до раждането и след това.

В първите години от живота на детето педиатрията са открили, че развитието на езиковите способности в мозъка на момичетата е по-интензивно, докато за момчетата по-важно е да имат повече физическа активност и сън, за да се развиват и да усвояват нови знания. Изследванията показват, че вниманието на момчетата е по-разфокусирано, но въпреки това, а може би именно поради това те се учат по-добре чрез картинки и действия. За разлика от тях, момичетата се учат по-добре чрез словесна практика в социална среда и затова предпочитат игри, които са в този стил.

Заради тези разлики в развитието на мозъка, момчетата и момичетата реагират по различен начин, когато са изправени пред едно и също предизвикателство. С риск да омаловажим ролята на науката можем да кажем, че момчетата са по-склонни да предприемат някакво действие за разрешаване на проблема, докато момичетата биха се изразили вербално и биха се опитали да направят социален контакт.

Обяснено по простичък начин – малките момчета са по-склонни да си играят с камиони, да рисуват по стените, да строят сгради, които да събарят и да се забавляват изключително много когато хвърлят разни предмети.  Като контрапункт момичетата се откроява с предпочитанията си към кукли и стремеж да имитират възрастните, те напълно съзнателно развиват вербалните и социалните си умения.

Важно е да се отбележи обаче, че момичетата понякога са склонни да построят нещо и да са деструктивни, както и момчетата могат да си играят с въображаеми приятели и кукли, но естествената им природа си остава дълбоко закодирана в действията им.

princesa1

Влияние на възрастните върху половите роли на детето

Независимо от резултатите от най-новите изследвания в областта, влиянието на родителя върху развитието на детето все още се възприема за определящо.

Езикът и поведението на родителите могат предопределят пътя на момчетата и момичетата. Това обикновено е в посока към традиционните стереотипи. Например, когато едно момченце падне на земята е силно вероятно да направите коментар от типа на: „Всичко е наред, хайде изправи се, без сълзи, бъди силно, приятелче…“. Но когато момиченцето падне, е по-вероятно да кажете: „Миличка, добре ли си? Горкичката ти. Ела, татко ще ти даде голяма прегръдка…“.

По същия начин често говорите за „големите момчета“, но и за „малките момиченца“. Момчетата избират сами как да се обличат или приемат избора на родителя, но около облеклото на момичетата се развихря голям стрес от най-ранна възраст.

Много важно е обаче, родителите да намират начини да разговарят на един и същи език с децата си, без значение от пола им.

mujko-momiche

Противопоставяне срещу тенденцията на половата норма

Типичният начин на развитие при двата пола е с широк обхват.

Да се смята щурото момичешко поведение за неестествено е твърде крайно, тъй като то просто може да е опит за адаптация от страна на момичето. Понякога е по-добре момичетата да не потискат естествената си природа и това вероятно ще ги направи далеч по-щастливи, отколкото някоя розова рокля, а да изразходват част от енергията си за активни момчешки игри ще ги накара да се чувстват в пъти по-добре.

От друга страна, ако момчетата в даден момент предпочитат да си играят с традиционните момичешки играчки или да пробват обувките и роклите на мама, не бива да е повод за генерализирани изводи, порицание и неприемане. Понякога те просто предпочитат да си поговорят с някое момиче, вместо да тичат след топката по някое игрище. В това също няма нищо осъдително.

И при момчетата, и при момичетата обаче е от съществено значение да се отбележи, че няма конкретна връзка между ранното развитие на различията, тъй като те постоянно се променят по време на израстването им. Само ако малкото дете започне да става твърде необичайно в поведението си, особено посредством някои от моделите на поведение, които са в резултат на емоционално разстройство, те биха били притеснителни и е добре да им се обърне по-специално внимание. В  останалите случаи е изключително важно да запазите неутралитет, нито да подкрепяте твърде шумно, нито да обезкуражавате категорично  подобен вид поведение. Най-здравословното, което можете да направите за детето си, е да го оставите само да избира игрите, в които взима участие, играчките, облеклото и другите подобни неща, които са свързани с развитието на личността му. Няма да повярвате колко добри са децата в това да избират безпогрешно най-доброто за себе си. Децата се справят отлично и когато опитват различни възможности, особено ако са им представени разнообразни избори, защото по този начин прогресират в нормалните етапи на развитие и се научават да приемат различията.

Малките деца започват живота си с уникални биологични различия, но родителите са тези, които имат възможността да са част от индивидуално им развитие. Те заемат важна роля в откриването на личността, изграждането на моделите на поведение.

Предоставяйки различни възможности за избор пред децата си, родителите на практика биха им помогнали да излязат извън традиционните стереотипи. Децата имат шанс да се развиват по свой собствен, уникален и красив начин и без налагането на традиционните схващания за това. Именно това е, което ще остане в характера им през целия живот и ще го предопредели пътя им на самостоятелни личности.

Дали момиченцата ще са принцеси, а момченцата малки мъже за някои отговорът е в генетиката, за други обаче е въпрос на възпитание и отношение.

превод и адаптация Първите седем от www.practicalparenting.com.au

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

4,038 преглеждания

Comments are closed.