Историята на Сара: Една дума е достатъчна

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

kids_chores-k

Историята на Сара: Една дума е достатъчна

Много ми е трудно да не правя постоянно забележки на децата за това, че зарязват храна навсякъде. Това ми е болно място. Искате ли да чуете традиционната ми реч:

-          За пореден път си зарязал млякото на шкафа. Щом си достатъчно голям да го извадиш от хладилника, значи си достатъчно голям и да го прибереш отново там. Извън хладилника цялата кутия ще прокисне. Наясно ли си колко струва една мляко? – Мога да продължа в същия дух!

Децата обикновено излизат с някакво оправдание.

-          Не бях аз. Да, аз го извадих, но Джейк си сипа последен.

-          Не ме интересува кой си е сипал последен, просто го прибирайте!

-          Не е честно! Защо не се караш и на него, а само на мен!

Този път аз просто посочих кутията с мляко и казах:

-          Млякото.

София смънка:

-          Съжалявам. – И го прибра.

Пет минути по-късно Джейк заряза обелките от портокала върху кухненския плот и аз направих същото. Посочих ги и казах:

-          Компостера.

Джейк отвърна:

-          О, да! – После грабна обелките и ги сложи в компостера, без дори да помисли да протестира.

Удивително нещо! Децата бяха толкова услужливи, когато не им се карах. Раздразнението ми се изпари и изпитах прилив на нежност към тях.

Откъс от книгата „Как да говорим така, че малкото дете да слуша“ от Джоана Фабер и Джули Кинг

Издателство: Изток-Запад

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

595 преглеждания

Comments are closed.