Дете, родено в чужбина? Как да научи всички езици?

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

child speaking two languages

Животът в чужбина и бракът с чужденец са част от нашето съвремие. Никой не говори за емигранти. Всички сме граждани на света, знаем по няколко езика и можем да избираме страната, в която да живеем по нейния климат, например!

Когато намесим и децата, вече родени или бъдещи, размислите за живота ни добиват друга окраска. Съзнаваме, че ако ние знаем майчиният си език, просто защото сме израсли в България с българското си самосъзнание,  за детето/децата ни, родени или израсли в чужбина, това няма да е така. Искаме детето ни да знае български, но искаме да знае и езика на другия родител, или на страната, в която живеем. Даваме ли си сметка обаче, че няколко езика едновременно ще предизвикат голяма „каша“ в детската глава.

За тази „каша“ е настоящата тема.

*За пример в статията взимаме едно нормално развито средностатистическо дете, което не е проявило качества за безпроблемно и бързо усвояване на няколко езика едновременно от ранна, даже бебешка възраст. Факт е, че такива деца съществуват, но те се причисляват към графата „рядко срещани“.*

Нека изясним, че децата не различават езиците, особено когато проговарят и учат майчиния си език.  Децата имат „празни места“ за всяко понятие, които се попълват от думите. Когато празното място за „ябълка“ е заето от „ябълка“, детето няма да възприеме „apple“, защото „мястото“ вече е заето. За да възприеме детето и „ябълка“, и „apple”, и да ги ползва пълноценно, трябва да се създадат две „празни места“ . Това е „магията“ на билингвизма! Ето как става тя!

Какво да правим когато единият родител е българин, а другият чужденец ?

Ако искате детето ви да знае и двата езика, най – добрият и ефикасен метод, изпитан във времето, е винаги, при всякакви обстоятелства, българинът да му говори на български, чужденецът – на своя език. По този начин детето получава две пълноценни езикови системи от двама различни души. Може да му отнеме повече време да проговори. Може в началото да бърка двата езика. Важното и ценното на този метод е, че разделяйки ясно езиците на двамата родители, детето си създава две “празни места за едно понятие“ – едно за мама и едно за тати.

Важно!

Трябва да сте наясно, че ако вие сте българка, а мъжът ви англичанин и живеете във Великобритания, въпреки вашето общуване на български с детето, то най-вероятно ще използва английския  език. Ще ви разбира прекрасно, но ще предпочита да общува на английски, тъй като това е езикът, на който се комуникира в обкръжаващата го среда – в детската градина, с приятелите му, в магазина и в градския транспорт. Интересно за родителите е, че ако смените средата – например идвате си в България за един месец, детето сменя езиците – започва да говори само на български, като че ли забравя английския. Отговорът на този „феномен“ е, че детето се приспособява към средата, в която се намира.

Какво да правите ако  единият родител е българин, другият – чужденец, а страната, в която живее семейството е с трети език?

Ако сте се установили за постоянно в тази държава и детето ви ще расте в нея, трябва да го запознаете с езика възможно най-рано. Ако желаете то да разбира и трите езика важи правилото – майката говори с детето на нейния език, таткото – на неговия  и (тук имате две възможности) ползвате услугите на детегледачка, която да общува с детето на третия език или пращате детето в детско заведение с третия език от възможно най-ранна бебешка възраст. Добра опция е и честото общуване с приятелчета или посещаване на детски клубове.

Важно!

Някои родители решават да общуват помежду си на третия език, а с детето – на двата други езика. Това крие опасността малкият човек да се почувства изолиран и от своя страна да изолира или единия език, или единия родител, или общуването като цяло, което не е търсеният резултат.

Какво да правим когато двамата родители са българи и живеят в чужбина.

Макар да изглежда най-лесен, този казус крие най-големите „подводни камъни“. Често младите семейства се възползват от помощта на баби и дядовци, които през няколко месеца се редуват да гледат внучето си, докато родителите му създават кариера в новата страна. Съвсем логично, приятелската среда на младото семейство е основно българска – млади хора, организирали живота си и семействата си в чужбина в търсене на по-добро бъдеще. В тази ситуация децата растат в пълноценна българска среда и то доста дълго време, тъй като бабите и дядовците спестяват  харчовете по ясла и детска градина. Тръгването на детско заведение или училище на чуждия език, почти винаги предизвиква такъв голям шок, че децата или спират да говорят, или спират да общуват, или проявяват поведенчески и характерови нарушения. След всичко казано до тук е ясно къде е грешката – детето не е запознато с чуждия език и когато се сблъска с него, то не може да се справи с очакванията на новата среда към него. Детето няма развити  две „празни места“ за две понятия, на двата езика.  То по никакъв начин не е билингвист. Следва да учи езика като чужд, всички знаем как става това.

Важно!

Добре е да сте наясно с житейските си планове! Ако планирате връщане в България след няколко години, следва да положите усилия детето ви да знае български на добро ниво. В такъв случай не е нужно да полагате големи усилия за чуждия език. Ако ще живеете в страната постоянно, следва да създадете билнгвална среда за детето. Някои хора разделят езиците и  единият родител общува с детето само на чуждия език.  Посещаването на детски мероприятия е също благоприятно.

Като край нека обобщим:

Ако искате детето ви да знае  два или повече езика като майчини  трябва:

- да се говори с него на тези езици постоянно от бебешка възраст;

- най-добре е различен възрастен да общува с детето на всеки различен език;

- когато детето проговори, да се осигурят условия, то да комуникира качествено на всички езици.

Във всички случаи трябва да наблюдавате отблизо процеса. Изключително важно е детето да се чувства комфортно и да е щастливо в многоезичната семейна среда.  Ако забележите промяна в поведението свързана с някой от езиците, трудности в усвояването им,  или липса на опити за говорене до две и половина годишна възраст, следва да потърсите мнението на специалист.

anna_vlaeva

Този материал ни беше любезно предоставен от:

Анна Влаева - Логопед, личностен консултант
Тел: 0885 396946


Повече за автора ТУК

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

13,135 преглеждания

Comments are closed.