Чук и Пук (поучителна приказка за зъбките)

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Последна глава: ВЕЧЕРТА

Антон се прибра от зъболекаря. Той беше щастлив, защото нямаше повече дупчици в зъбките и те не го боляха.
А какво стана с Пук и Чук? Изпатиха си зле. В тази глава ще разбереш какво претеглиха двете човечета.
- Настъпиха тежки времена, Чук!
- Да, мили братко, тежки времена!
- Останахме без сладкиши и без жилище.
- Уви! – въздъхна Пук.
- Уви! – въздъхна Чук.
- Да се опитаме да прекараме нощта в това ъгълче.
- Толкова съм гладен, че не мога да заспя – оплака се Пук.
- И аз – рече Чук. – Но виж, братле, Антон си отваря устата! Може би ще хапне нещо сладичко.
- Едва ли.
- Повдигни ме, братко. Ще се покатеря да проверя – предложи Чук.
Пук го повдигна и Чук надникна.
- Виждаш ли нещо?
- Виждам, как да не виждам. Ама никак не е радостно!
- Какво е? – настръхна Пук.
- Четката! Пак четката за зъби! – Чук се смъкна колкото се може по-бързо. – Какво ще правим?
- Няма никаква дупчица, където да се скрием – каза Пук.
- Никаква дупчица, за да се скрием – пригласи му Чук.
- Антоне, милост! Милост! – извикаха двете човечета.
- Никога повече няма да те мъчим – добави Пук. – Никога повече няма да те измъчваме, обещавам.
- Трябва да се скрием, Пук!
- Да се скрием, но къде?
В същия миг четката дойде със свистене и изля водопад от пяна.
- Помощ, помощ! Четката ме отнася! – извика Чук.
- Дръж се, Чук!
- Не мога. Помощ, помощ!
- Пусни ме, проклета четко!
- Помощ!
Но нищо не помогна. Нямаше в зъбките дупки, където да се скрият човечетата и четката ги изхвърли от устата заедно с водата и с пяната от зъбната паста. Те паднаха в мивката, понесоха се в канала и бяха отнесени чак в огромното, безкрайно море. Сега плуват там и чакат да се отвори нова дупчица в нечии зъбки, за да се промъкнат в нея.
Не ще и дума, тъжен край за Пук и Чук!
Но в замяна има едно момченце, което се радва, че се отърва от двете човечета. И това момченце е нашият Антон.
ВЕСЕЛА ПЕСНИЧКА
Хей, ура, ура, ура!
Веселите Пук и Чук
пеят и танцуват тук
във зъбите на Антон.
Той не може без бонбон
и ни храни с шоколад,
сладки кифли с мармалад.
Тралалалала, тралалалала,
тралалалала, ла ла ла ла ла.
ТЪЖНА ПЕСНИЧКА
Няма вече шоколад,
скоро ще умрем от глад.
Четката е страшно зло,
тя донесе ни тегло,
неприятел наш е лош,
ще се мъчим ден и нощ
без бонбони, захар, мед,
кифли, пасти, сладолед!
край

 

Purvite_7_600x300

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Страници: 1 2 3 4

119,750 преглеждания

Comments are closed.