Щом Антон си изми зъбките, веднага му олекна. Но не всичко се оправи напълно, защото останаха дупките. Иоще рано-рано на другия ден двете човечета се запретнаха да дълбаят.
Майката на Антон намери правилно решение и ти ще го узнаеш в третата глава, тъй като нейното действие се развива при зъболекаря.
– Защо си толкова сърдит, братле?
– Гладен съм – отвърна Пук.
– Скоро ще хапнем нещо сладичко – успокои го Чук.
– Съмнявам се.
– Да поговорим с Антон.
– Какво ще говорим – ядоса се Пук. – Той не ни слуша вече.
– Ако извикаме дружно, може би ще ни чуе – предложи Чук.
– Какво да извикаме? – оживи се Пук.
– Ще извикаме, че искаме сладка кифла.
– Добре, да опитаме – съгласи се Пук.
Двамата се напънаха:
“Искаме кифла!
Кифла искаме!”
“ОТВОРИ СИ УСТАТА!”
– Чу ли нещо? – попита Пук.
– Обади се някакъв мъж – рече Чук изненадан.
– Какво каза?
– Каза “Отвори си устата!”
– Странно! – учуди се Пук.
– Може би сладкарят каза: “Отвори си устата!” – подхвърли Чук щастлив. – Добре, че извикахме! Виж, сега Антон си отваря устата.
– Дано кифлата е с мармалад – въздъхна Пук.
Двамата почакаха известно време, но не получиха храна. Чук изгуби търпение.
– Докога Антон ще зяпа, за да влезе нещо в устата му?
– Виз как светна, като че слънцето грейна тук долу – изненада се Пук.
– Какво мислиш, че свети? – запита Чук.
– Не зная – отвърна Пук. – Ще те повдигна да се покатериш и да видиш.
Чук се качи на раменете на братлето си и надзърна.
– Виждаш ли нещо?
– Виждам, и да знаеш само какво виждам. Една грамадна лампа точно до устата на Антон. Десет пъти по-голяма от слънцето.
– Хм, хм. Какво друго виждаш?
– Едим мъж в бяла престилка.
– Олеле, това е зъболекарят!
– Опасен ли е зъболекарят?
– Преопасен. Той е най-злият човек на света. Той запушва къщичките ни.
– Ах, Пук, толкова ме е страх!
– Откъде идва това бръмчене? – извика Пук.
– От нещо голямо и лъскаво: то се върти и бръмчи – отговори Чук.
– Леле, леле, това е зъболекарската машина.
– Тя се приближава към къщичката ни – предупреди Чук.
– Какво ще правим? Помощ! Тя идва у нас!
– Трябва да бягаме. Слез, Чук, бързо!
Чук скочи и двете човечета побягнаха вътре в устата. Скриха се зад крайния зъб и задебнаха какво ще стане.
– Виж, Пук, машината дълбае нашите дупчици.
– Страшно ме е яд! Ще се пукна!
– Да изтичаме да захапем дълбачката – предложи Чук.
– Няма смисъл – отговори Пук. – Много е твърда.
– Тогава да ухапем зъболекаря по пръстите.
– И това няма да помогне.
– Да скочим в устата му и да нападнем неговите зъби – продължи Чук, който се тресеше от ярост.
– Не, Чук, невъзможно е да се борим със зъболекаря.
– Дано измрат всички зъболекари на света! Погледни го, впръсква вода в нашите дупки.
– Пощурял е – забеляза Пук.
– А сега запушва моята прекрасна къщичка в кучешкия зъб. Ай, ай! Ще се спусна да го ухапя!
– Стой, Чук! Иначе ще те изхвърли заедно с водата!
– Ето, че запушва и твоята къщичка – извика Чук.
Пук така се разгневи, че кресна:
– Хей, зъболекарю, няма ли да спреш? Спри най-сетне!
– Не ни чува – рече Чук.
– Не иска да ни чуе – каза Пук.
– Вече е много късно – изпъшка Чук. – Зъболекарят свърши. Разруши чудесната ми къщичка с верандата и балкона. Останах без дом.
– А тук беше моята голяма дупка. И тя изчезна! – простена Пук.
– Не остана дупчица в зъбите на Антон – заключи Чук.
Майката на Антон намери правилно решение и ти ще го узнаеш в третата глава, тъй като нейното действие се развива при зъболекаря.
– Защо си толкова сърдит, братле?
– Гладен съм – отвърна Пук.
– Скоро ще хапнем нещо сладичко – успокои го Чук.
– Съмнявам се.
– Да поговорим с Антон.
– Какво ще говорим – ядоса се Пук. – Той не ни слуша вече.
– Ако извикаме дружно, може би ще ни чуе – предложи Чук.
– Какво да извикаме? – оживи се Пук.
– Ще извикаме, че искаме сладка кифла.
– Добре, да опитаме – съгласи се Пук.
Двамата се напънаха:
“Искаме кифла!
Кифла искаме!”
“ОТВОРИ СИ УСТАТА!”
– Чу ли нещо? – попита Пук.
– Обади се някакъв мъж – рече Чук изненадан.
– Какво каза?
– Каза “Отвори си устата!”
– Странно! – учуди се Пук.
– Може би сладкарят каза: “Отвори си устата!” – подхвърли Чук щастлив. – Добре, че извикахме! Виж, сега Антон си отваря устата.
– Дано кифлата е с мармалад – въздъхна Пук.
Двамата почакаха известно време, но не получиха храна. Чук изгуби търпение.
– Докога Антон ще зяпа, за да влезе нещо в устата му?
– Виз как светна, като че слънцето грейна тук долу – изненада се Пук.
– Какво мислиш, че свети? – запита Чук.
– Не зная – отвърна Пук. – Ще те повдигна да се покатериш и да видиш.
Чук се качи на раменете на братлето си и надзърна.
– Виждаш ли нещо?
– Виждам, и да знаеш само какво виждам. Една грамадна лампа точно до устата на Антон. Десет пъти по-голяма от слънцето.
– Хм, хм. Какво друго виждаш?
– Едим мъж в бяла престилка.
– Олеле, това е зъболекарят!
– Опасен ли е зъболекарят?
– Преопасен. Той е най-злият човек на света. Той запушва къщичките ни.
– Ах, Пук, толкова ме е страх!
– Откъде идва това бръмчене? – извика Пук.
– От нещо голямо и лъскаво: то се върти и бръмчи – отговори Чук.
– Леле, леле, това е зъболекарската машина.
– Тя се приближава към къщичката ни – предупреди Чук.
– Какво ще правим? Помощ! Тя идва у нас!
– Трябва да бягаме. Слез, Чук, бързо!
Чук скочи и двете човечета побягнаха вътре в устата. Скриха се зад крайния зъб и задебнаха какво ще стане.
– Виж, Пук, машината дълбае нашите дупчици.
– Страшно ме е яд! Ще се пукна!
– Да изтичаме да захапем дълбачката – предложи Чук.
– Няма смисъл – отговори Пук. – Много е твърда.
– Тогава да ухапем зъболекаря по пръстите.
– И това няма да помогне.
– Да скочим в устата му и да нападнем неговите зъби – продължи Чук, който се тресеше от ярост.
– Не, Чук, невъзможно е да се борим със зъболекаря.
– Дано измрат всички зъболекари на света! Погледни го, впръсква вода в нашите дупки.
– Пощурял е – забеляза Пук.
– А сега запушва моята прекрасна къщичка в кучешкия зъб. Ай, ай! Ще се спусна да го ухапя!
– Стой, Чук! Иначе ще те изхвърли заедно с водата!
– Ето, че запушва и твоята къщичка – извика Чук.
Пук така се разгневи, че кресна:
– Хей, зъболекарю, няма ли да спреш? Спри най-сетне!
– Не ни чува – рече Чук.
– Не иска да ни чуе – каза Пук.
– Вече е много късно – изпъшка Чук. – Зъболекарят свърши. Разруши чудесната ми къщичка с верандата и балкона. Останах без дом.
– А тук беше моята голяма дупка. И тя изчезна! – простена Пук.
– Не остана дупчица в зъбите на Антон – заключи Чук.
Няма дупка ни една
във зъбите на Антон,
сполетя ни зла беда
и останахме без дом.
Красй на весели игри,
тръпнеме от глад и мраз,
чакат ни тревожни дни.
Кой ще се смили над нас?
във зъбите на Антон,
сполетя ни зла беда
и останахме без дом.
Красй на весели игри,
тръпнеме от глад и мраз,
чакат ни тревожни дни.
Кой ще се смили над нас?
приказката продължава тук
146,175 преглеждания
