Чук и Пук (поучителна приказка за зъбките)

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Трета глава: ПРИ ЗЪБОЛЕКАРЯ

Щом Антон си изми зъбките, веднага му олекна. Но не всичко се оправи напълно, защото останаха дупките. Иоще рано-рано на другия ден двете човечета се запретнаха да дълбаят.
Майката на Антон намери правилно решение и ти ще го узнаеш в третата глава, тъй като нейното действие се развива при зъболекаря.
- Защо си толкова сърдит, братле?
- Гладен съм – отвърна Пук.
- Скоро ще хапнем нещо сладичко – успокои го Чук.
- Съмнявам се.
- Да поговорим с Антон.
- Какво ще говорим – ядоса се Пук. – Той не ни слуша вече.
- Ако извикаме дружно, може би ще ни чуе – предложи Чук.
- Какво да извикаме? – оживи се Пук.
- Ще извикаме, че искаме сладка кифла.
- Добре, да опитаме – съгласи се Пук.
Двамата се напънаха:
„Искаме кифла!
Кифла искаме!“
„ОТВОРИ СИ УСТАТА!“
- Чу ли нещо? – попита Пук.
- Обади се някакъв мъж – рече Чук изненадан.
- Какво каза?
- Каза „Отвори си устата!“
- Странно! – учуди се Пук.
- Може би сладкарят каза: „Отвори си устата!“ – подхвърли Чук щастлив. – Добре, че извикахме! Виж, сега Антон си отваря устата.
- Дано кифлата е с мармалад – въздъхна Пук.
Двамата почакаха известно време, но не получиха храна. Чук изгуби търпение.
- Докога Антон ще зяпа, за да влезе нещо в устата му?
- Виз как светна, като че слънцето грейна тук долу – изненада се Пук.
- Какво мислиш, че свети? – запита Чук.
- Не зная – отвърна Пук. – Ще те повдигна да се покатериш и да видиш.
Чук се качи на раменете на братлето си и надзърна.
- Виждаш ли нещо?
- Виждам, и да знаеш само какво виждам. Една грамадна лампа точно до устата на Антон. Десет пъти по-голяма от слънцето.
- Хм, хм. Какво друго виждаш?
- Едим мъж в бяла престилка.
- Олеле, това е зъболекарят!
- Опасен ли е зъболекарят?
- Преопасен. Той е най-злият човек на света. Той запушва къщичките ни.
- Ах, Пук, толкова ме е страх!
- Откъде идва това бръмчене? – извика Пук.
- От нещо голямо и лъскаво: то се върти и бръмчи – отговори Чук.
- Леле, леле, това е зъболекарската машина.
- Тя се приближава към къщичката ни – предупреди Чук.
- Какво ще правим? Помощ! Тя идва у нас!
- Трябва да бягаме. Слез, Чук, бързо!
Чук скочи и двете човечета побягнаха вътре в устата. Скриха се зад крайния зъб и задебнаха какво ще стане.
- Виж, Пук, машината дълбае нашите дупчици.
- Страшно ме е яд! Ще се пукна!
- Да изтичаме да захапем дълбачката – предложи Чук.
- Няма смисъл – отговори Пук. – Много е твърда.
- Тогава да ухапем зъболекаря по пръстите.
- И това няма да помогне.
- Да скочим в устата му и да нападнем неговите зъби – продължи Чук, който се тресеше от ярост.
- Не, Чук, невъзможно е да се борим със зъболекаря.
- Дано измрат всички зъболекари на света! Погледни го, впръсква вода в нашите дупки.
- Пощурял е – забеляза Пук.
- А сега запушва моята прекрасна къщичка в кучешкия зъб. Ай, ай! Ще се спусна да го ухапя!
- Стой, Чук! Иначе ще те изхвърли заедно с водата!
- Ето, че запушва и твоята къщичка – извика Чук.
Пук така се разгневи, че кресна:
- Хей, зъболекарю, няма ли да спреш? Спри най-сетне!
- Не ни чува – рече Чук.
- Не иска да ни чуе – каза Пук.
- Вече е много късно – изпъшка Чук. – Зъболекарят свърши. Разруши чудесната ми къщичка с верандата и балкона. Останах без дом.
- А тук беше моята голяма дупка. И тя изчезна! – простена Пук.
- Не остана дупчица в зъбите на Антон – заключи Чук.
Няма дупка ни една
във зъбите на Антон,
сполетя ни зла беда
и останахме без дом.
Красй на весели игри,
тръпнеме от глад и мраз,
чакат ни тревожни дни.
Кой ще се смили над нас?
приказката продължава тук
Purvite_7_600x300
FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Страници: 1 2 3 4

119,745 преглеждания

Comments are closed.