Чук и Пук (поучителна приказка за зъбките)

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Втора глава: ДВА ДНИ ПО-КЪСНО

Двете човечета си живееха добре и дори много добре. Но Антон, на когото принадлежаха зъбките, не се чувстваше добре. Защото човечета като Пук и Чук дълбаят дупки в зъбите и ги разрушават. А могат да причинят и болка. Всеки, който е страдал от зъбобол, знае колко е мъчително да те боли зъб.
В тая глава ще научиш нещо повече за зъбобола.
Това се случи два дни по-късно.
Чук си направи къщичка горе на върха на кучешкото зъбче, после се разположи на верандата, докато Пук копаеше и дълбаеше долу в старата къщичка.
– Хей, Пук, какво правиш там?
– Не чуваш ли, че работя?
– Какво работиш?
– Копая тунел от моето зъбче до твоето зъбче.
– Умно си го измислил! – каза Чук.
– А ти как си там горе? – попита Пук.
– Чудесно. Сега седя и се наслаждавам на гледката. Докъдето око стига, виждат се само бели планински върхове.
– Но, братле, какво скимти така? – изненада се Пук.
– Пст! Я да чуем! – рече Чук.
“ОХ, ЧЕ МЕ БОЛЯТ ЗЪБИТЕ!”
– Пфуй! Хленчи Антон – съобщи Чук.
– Чу ли какво каза? – запита Пук.
– Каза: “Ох, че ме болят зъбите” – повтори Чук подигравателно думите на Антон.
Двете човечета се рзсмяха.
– Ха-ха-ха!
– Според мен Антон е голям ревльо – забеляза Чук.
– Сега ще го поразиграя, та да ме запомни – разпали се Пук. – Ще чукна на едно място, където зная, че боли. Слушай!
И той чукна три пъти на дъното на дупчицата.
“АЙ! АЙ! АЙ!”
– Чу ли нещо? – запита Пук.
– Антон извика: “Ай! Ай! Ай!” – отговори Чук.
Човечетата така се развеселиха, че коремите им се раздрусаха.
– Чукни пак, Пук!
И Пук чукна отново. (Чук – чук!)
“ОХ, ЧЕ МЕ БОЛЯТ ЗЪБИТЕ!”
– Ха-ха-ха! Ха-ха-ха! – затресоха се от смях двете човечета.
“ТРЯБВА ДА СИ МИЕШ ЗЪБКИТЕ С ЧЕТКАТА, АНТОНЕ!”
Пук погледна изплашено братлето си.
– Кой се обади?
– Майката на Антон – обясни Чук.
– Какво каза?
– Каза: “Трябва да си миеш зъбките с четката, Антоне!”
– Горко ни, Чук. Представи си, че Антон отново започне да употребява онази отвратителна четка. Какво ще правим?
– Трябва да го убедим да не си мие зъбите с четката – предложи Чук. – Да му извикаме, че не бива да слуша майка си. Да му викнем дружно! Едно, две, три:
“Не слушай майка си, Антоне!
Не слушай майка си, Антоне!”
-Въпреки всичко Антон ще си измие зъбките! – обади се Чук. – Чувам как налива вода в чашата! Ето я и четката! Помощ, Пук! Помощ!
– Бързо, Чук! Скочи при мен, защото тук долу е по-сигурно, отколкото там горе при теб!
Чук скочи с главата напред и в последния миг допълзя до Пук. Едва се вмъкна в къщичката му и ужасната четка изсвистя край него. Водопад от пяна заля двете човечета.
– Апчхи! Апчхи! Задуших се от тая отвратителна паста! – кихна Пук и почна да плюе и да кашля!
– И как кипи и фучи тая ужасна паста за зъби! – пригласи му Чук. – Апчхи! Апчхи!
Най-после Антон свърши.
Мислиш ли, че сега ще успеем да се измъкнем? – запита Чук.
– Внимателно, внимателно! – посъветва го Пук.
Двамата открехнаха вратата.
– Каква тъжна гледка! – въздъхна Чук.
– Какво има? – учуди се Пук.
– Четката е измила всичко между зъбките. Не ни е оставила нищо за ядене.
– Не е останала и трохичка!
Няма вече шоколад,
скоро ще умрем от глад.
Четката е страшно зло,
тя донесе ни тегло,
неприятел наш е лош,
ще се мъчим ден и нощ
без бонбони, захар, мед,
кифли, пасти, сладолед!
приказката продължава тукPurvite_7_600x300

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Pages: 1 2 3 4

145,453 преглеждания

Comments are closed.