Зона за деца

Пет стихчета за Новата година

Пет стихчета за Новата година

За Нова Година Елисавета Багряна Честита ви Нова година, дечица, честита за нас нека бъде! Над вашите мънички светли главици Бог радост без край да отсъди! Вас чакат подаръци, сладки, играчки, елхи с разноцветни свещички, накичени с шарени книжки сурвачки, и с орехи пълни торбички. Бъдете безгрижни, доволни и свежи, по цял ден играйте на […]

Коледа по света – 15 приказни места

Коледа по света – 15 приказни места

Коледа по света – Австрия Коледа по света – Австралия Коледа по света – Англия Коледа по света – Аржентина Коледа по света – Белгия Коледа по света – Бразилия Коледа по света – Германия Коледа по света – Гърция Коледа по света – Дания Коледа по света – Испания Коледа по света – Полша […]

Последният храбър войник (нова книга)

Последният храбър войник (нова книга)

Броени дни преди Коледа издателство „Ентусиаст“ ще зарадва малките и по-големи читатели и любители на приказни истории с пълната колекция на Андерсен – „Събрани приказки и разкази“ . Да сътвориш едни от най-обичаните истории на всички времена, историите, чието вълшебство сме откривали под елхата не една коледна утрин, не една бъдна нощ, които са омагьосвали нашите […]

Бяла приказка

Бяла приказка

Високо в бялата планина имало малка метеорологическа станция и в нея живеел един стар метеоролог. Той бил съвсем сам и когато му оставало свободно време, си съчинявал разни приказки и стихотворения. Ето и сега, като гледал през прозорчето тихия сняг, който валял навън, той си бил намислил нещо и вече го пишел на машинката си […]

Момчето, което искало всичко да знае

Момчето, което искало всичко да знае

Приказка от Ангел Каралийчев Имало едно момче, което искало всичко да знае. За всяко нещо питало дяда си: — Кажи, дядо, кой клати дърветата? — Вятърът — отвръщал дядо му. — А кой духа вятъра? — Де да знам — аз вятъра съм го чувал, като свири през комина, но не съм го виждал. Щом […]

Наистина ли ще ни има винаги?

Наистина ли ще ни има винаги?

- С теб не може и да се говори вече – каза Ежко. Мечо мълчеше. – Какво мълчиш? Мечо не отговори. Той стоеше на верандата и тъжно плачеше. – Глупчо, Аз и Ти бе-сед-ва-ме! – рече Ежко. – А кой е мечето? – попита Мечо, хлипайки. “Нима всичко свършва толкова бързо? – помисли си Магаренцето. […]

Зимна приказка

Зимна приказка

От сутринта падал сняг. Мечо седял на пънче в края на гората с вдигната глава, броял и облизвал падналите на носа му снежинки. Снежинките падали, сладки и пухкави, и преди да кацнат се повдигали на пръсти. Ах, колко весело било това! „Седмата“ – прошепнал Мечо и предвкусвайки наслаждението, си облизал носа. Но снежинките били омагьосани: […]

Захарното момиче

Захарното момиче

приказка от Светослав Минков Имаше някога в едно омагьосано царство една чудна градина. Всичко в тая градина беше направено от захар: и цветята, и дърветата, и пеперудите, и птичките, та най-сетне и малкото златокосо момиче, което седеше по цял ден на една захарна пейка в градината и плетеше захарна дантела със захарни игли. А на […]

Открито писмо на Астрид Линдгрен за живота и творчеството й

Открито писмо на Астрид Линдгрен за живота и творчеството й

Астрид Линдгрен е родена в град Вимербю на 14 ноември 1907 г. в стара червена къща, заобиколена от ябълкови дръвчета и израства в Смоланд, Швеция. Тя е второто дете в семейството. Много от книгите й са свързани с детството, прекарано в малко стопанство край Вимербю, или със семейството й: бащата Самуел Аугуст Ериксон, майката Хана, по-големия брат Густав и малките сестри Стина […]

33 житейски правила на Муминтролите

33 житейски правила на Муминтролите

Мумините, очарователните деца на Туве Янсон. Далечните роднини на троловете, но тези са бели и закръглени, добронамерени и симпатични, приличат на усмихнати хипопотами и в миналото са живели по печките в домовете на хората, когато в  къщите са се топлили с тях, и когато все още никой не е бил чувал за централно отопление. Тези […]

По жицата

По жицата

от Йордан Йовков Още докато го бранеше от кучетата, Петър Моканина разбра, че тоя непознат селянин не се е отбил при него току-тъй, а го гони някаква беда. Затуй той се и ядоса на кучетата, нахока ги и пак погледна селянина: по червения елек се познаваше, че е от торлаците, откъм Делиормана. Висок, едър човек […]

Серафим

Серафим

разказ от Йордан Йовков Един чудноват човек, нито селянин, нито гражданин, дрипав, окъсан, идеше към Енювото кафене и сам си Еню, седнал отпред кафенето на сянка, не можеше да го познае кой е. Посред лято в тая страшна жега, тоя човек беше навлякъл дълго зимно палто, като попско расо, на главата му беше нахлузено смачкано […]

Лягай рано, ставай рано (стихче от Христо Джонев)

Лягай рано, ставай рано (стихче от Христо Джонев)

Слънцето се скри в морето. Спряха детските игри и звездици на небето пламнаха като искри. Кой ли в тъмното почука? Никой няма вече вън… Сънчо е дошъл и тука, с песен кани те за сън. Лягай рано, ставай рано, бързо ти да порастеш, като бате си да станеш, чудни книжки да четеш. автор: Христо Джонев

За кого какво е училището (стихче от Петя Кокудева)

За кого какво е училището (стихче от Петя Кокудева)

За бухала училище е клонът. За рачето – подводните скали. Буквар е джунглата за слона. Небето е читанка за орли. Пчелиците пращец събират без междучасия дори. Синигерският час по свирене започва още от зори. Училището може да е всичко, не само сграда или чин. Защо да не е хълм, тревичка или гнездо върху комин. автор: […]

Оле-затвори-очички (част трета – последна)

Оле-затвори-очички (част трета – последна)

(Продължение) Част първа Част втора Петък — Не можеш да си представиш колко много хора искат да ме видят! — каза Оле-затвори-очички. — Особено ония, които са направили нещо лошо. „Добричък, миличък Оле — казват ми те, — ние не можем да затворим очи, не спим по цяла нощ и виждаме пред себе си всички […]

Изгонени от час (стихотворение)

Изгонени от час (стихотворение)

Петя Дубарова 06.05.1977 Изгониха ни – бяхме невъзможни. Смехът ни бе решил да ни е враг – избухна между тестовете сложни, разрошен и подкупващ. Даже как завързваше добрите химикалки с невидими конци, вълнуващ, син и смеехме се просто не разбрали, че не е лодка синият ни чин, че и часовникът не е палячо със смешен […]

Оле-затвори-очички (част втора)

Оле-затвори-очички (част втора)

Част първа (продължение) Сряда Какъв силен дъжд! Ялмар го слушаше дори и в съня си. Когато Оле-затвори-очички разтвори прозореца, водата се бе издигнала почти до самите стъкла. Улицата приличаше на същинско езеро, затова пък до самата къща стоеше един великолепен кораб. — Не искаш ли да се поразходиш, Ялмар? — каза Оле-затвори-очички. — Тая нощ […]

Оле-затвори-очички (част първа)

Оле-затвори-очички (част първа)

от Ханс Кристиан Андерсен Никой на света не знае толкова много приказки, както Оле-затвори-очички. Пък и как умее той да ги разказва! Всяка вечер, когато децата седят мирно край масата, се явява Оле-затвори-очички. Изкачва се тихо по стълбата, защото ходи по чорапи, отваря съвсем леко вратата и — црък! — напръсква децата по очите със […]

Докато си жива, мамо!

Докато си жива, мамо!

„Магическият ключ” (откъс от „Кралска академия: Училище за принцеси”)

„Магическият ключ” (откъс от „Кралска академия: Училище за принцеси”)

Роуз още не знаеше, че това няма да е нормален първи училищен ден за нея. Дори не подозираше, че една бяла мишка я търси, за да ѝ даде златен ключ и да я тласне по пътя към голямо приключение. Животинчето бе прекосило целия град и сега се бе покатерило на едно дърво в предния двор […]