Дислексия – различен не значи по-лош

Какво е общото между Шер, Киану Рийвс, Кийра Найтли, Куентин Тарантино,
Том Круз, Робин Уилямс, Орландо Блум? Oсвен че са популярни артисти и успели личности, те живеят с различно възприятие на света наречено ДИСЛЕКСИЯ.

Какво е дислексията?

Терминът „дислексия” идва от гръцки език и буквално означава „трудност с езика”. Важно е да се знае, че не е заболяване или увреждане, а нарушение на висши корови функции, което се изразява в трудност при научаване на езика. 10% от населението на света е с дислексия. Тя е като пръстовия отпечатък – при всеки е индивидуална. В съвременната психологическа  и логопедична практика се приема като дислексичен синдром, защото  е съвкупност от много симптоми, които влияят върху обучението по четене, писане, вербална експресия, пространствено-времева ориентация.

Как да открием дислексията?

Дислексията е генно обусловeна, детото се ражда с нея. Обикновено се диагностицира в първи клас, когато се оказва, че въпреки високите си интелектуални възможности, то изпитва затруднения да научи процеса на четене, писане, смятане. Но всъщност симптоми на дислексия могат да бъдат доловени  още в ранните периоди на развитие  – например, във времето, в което се учи да пълзи. При много дислексици се наблюдава отсъствие или краткост на тази фаза, пълзене назад или настрани.

Възможни сигнали, на които е важно да се обърне внимание:

1. Ако е на около три годишна възраст и все още трудно и бавно проговаря, не разбира или забравя инструкции
2. Ако е на 5 години и не знае имената на близките си и адреса си
3. Ако е в предучилищна възраст и има затруднения с разпознаването на буквите

Колкото по-рано се подложат на терапия подобни алармиращи сигнали,
толкова по-голяма е вероятността за подобряване функционирането на детето.

На училище с дислексия

Най-осезаем става проблемът в първи клас. Много родители го пренебрегват дори тогава, с успокоението, че някои деца трудно четат, че ще се научат постепенно, че детството има нужда да се изживее и четенето все някога ще бъде усвоено. Това обаче не се случва. Във втори и в трети клас започват трудностите с разказвателните предмети, защото те изискват да се напрегне повече трайната памет, а при дислексиците това се оказва проблем. Масово учителите ги обявяват за немотивирани и мързеливи. А истината всъщност е съвсем различна – децата не са нито мързеливи, нито глупави. Те полагат дори много повече усилия, за да научат образователния материал, отделят много повече време за самоподготовка, но изпитват затруднения както да прочетат, така и да произнесат по-дълги думи, трудно преразказват, трудно запомнят инструкции. Всъщност те са с по-различен поглед към света, често творчески надарени.

Все по-голям процент деца се оказват с дислексия. Не че в миналото ги е нямало, но просто проблемът не е имал толкова гласност, а и не се е правела толкова пространна психодиагностика. Преди години, например, у нас леворъкието (един от характерните дислексични симптоми) е било потискано и детето насила е научавано да пише с дясната ръка.

Дислексията не означава само трудност при четене

За съжаление дислексията включва не само проблеми с овладяване на училищните умения. Децата с дислексия обикновено се справят трудно и в различни социални ситуации, поради натиска, оказван им отвън, от една страна, и поради факта, че те се чувстват непълноценни, от друга.  Тези ученици трудно правят преценка на настроенията и начина на мислене на другите, трудно се приспособяват към атмосферата в определена социална среда и често демонстрират неприемливо поведение. Несправянето с училищните задължения провокира подигравки от страна на съучениците. В следствие на тези постоянни закачки, детето с дислексия се изолира поради постоянно повтарящия се неуспех, формира чувство на вина и несигурност. То не успява да отговори на очакванията на околните, не предизвиква у другите задоволство и одобрение, тъй като не демонстрира очаквания от тях успех и следователно много по-често изпитва провала върху себе си.

Реакциите на дислексиците може да са толкова специфични, колкото различни са и децата – агресивно поведение, негативизъм, мнителност, затваряне в себе си, неадекватност.

Ролята на родителите

Навременното разпознаване на дислексията е много важно. Родителите трябва да наблюдават децата си, особено, ако в семейството има хора с дислексия. Но те не трябва да създават свръхобгрижваща и протективна среда около тях, защото това само може да затрудни адаптацията им. Незабавно е нужно да се изясни причината за затрудненията и ако е дислексия, да не се губи ценно време. Многобройните повторения на упражнията, многократното преписване и четене на урока до прималяване, които често се използват като наказание за несправянето, не водят до желания резултат, а само до разочарование за детето и за цялото семейство.

При дислексията не може да се говори за превенция, тъй като имаме генетична обусловеност. По-скоро детето трябва да се наблюдава и при подобни симптоми да се започне ранна интервенция.  Откриване на талантите на детето, усъвършенстване в нещата, които може да прави са част от този процес. Специалистите изготвят индивидуална програма за обучение на детето, съобразена със специфичните му изисквания – например, работа с цел повишаване на вниманието, подобряване на сетивните възприятия чрез целенасочен индивидуален тренинг, осигуряване на много разбиране и
време,  постоянен контрол и наблюдение.

Къде можем да потърсим помощ?

От дислексията се интересуват широк кръг специалисти – лекари, психолози, логопеди, лингвисти, педагози. В България за щастие има активно и успешно работещи специалисти, които диагностицират и подпомагат развитието на дислексици.

Водещи в тази сфера са професор Ваня Матанова и Институтът за детско психично здраве и развитие. Предлага се информиране, консултиране, диагностика, терапия  на деца и младежи с нарушения в развитието. Подбран е мултидисциплинарен екип, включващ клиничен психолог, логопед, специален педагог, невролог, детски психиатър, психотерапевт. Капацитетът на института е 35-40 деца до 18 г. възраст, разпределени за индивидуална диагностика и терапия от 9 до 19 ч., от понеделник до петък. Организират се и обучения за учители, родители и специалисти, които се провеждат в събота и неделя. Институтът поддържа и осигурява и онлайн консултиране за дислексия.

Масово обследване по училища и индивидуално диагностициране, както и социологическо проучване в регионален и национален план на дислексията извършва Фондация „Стела Богомилова”. Госпожа Богомилова е психолингвист, разработва и прилага специфична техника за работа с дислексици – ПЛОМТ (психолингвистични и образователни методи и техники). Коригиращите програми са съобразени с държавния образователен стандарт и са насочени към краткосрочна интервенция и резултативност.


Центърът за приобщаващо образование /ЦПО/ е българска неправителствена организация, чиято основна цел е да помогне на колкото може повече деца да учат и играят заедно със своите връстници. На 14 декември 2010 г. стартират фондонабиращата кампания “Жирафчето Живко и приятели помагат на деца с дислексия”. Целта на кампанията е чрез продажбата на детската книжка “Жирафът, който не се побираше в книжката” да се съберат средства за индивидуална подкрепа на деца с дислексия – предоставяне на индивидуални помощни средства за обучение и консултации със специалисти: логопед и психолог. 60% от приходите, събрани от продажбата на тази книжка, са предназначени за индивидуална подкрепа на деца
с дислексия. 40% покриват част от разходите по издаването и продажбата й.

Ето и техните адреси:

www.cie-bg.eu/cgi-bin/index.pl
www.slanchica.com/cgi-bin/index.pl?_state=Shop&FatherID=1

Асоциация Дислексия – България са ориентирани към подпомагане на институции, организации, общности в усилията им към по-пълна интеграция на лицата, засегнати от дислексия. Извършват диагностика и обучение и терапия по метода Дейвис – „целта е не да отърве един човек с дислексия от неговата дарба, а да му покаже как съзнателно да я контролира, когато му пречи при четенето, писането, смятането или за справянето с традиционните образователни програми”.

Първи Национален Център по Дислексия – град Русе, работи по AFS метода и предлага корекционни програми при дислексия, дисграфия, дискалкулия, безплатна консултация и материали по темата. Можете да откриете повече информация на този сайт: dyslexia-center.eu/

Да успееш днес с дислексия не е трудно – има  компютри със spell check, диктофони, reading-pens, калкулатори, секретарки, които могат да пишат бързо под диктовка. В наши дни дислексията почва да приема все по-положително, защото тя дава много позитиви на тези, които „страдат” от нея. Дислексиците могат да бъдат много полезни в един екип, защото те имат изключително въображение, могат да преживяват мислите си като реалност, креативни са, с глобално мислене, изключително интуитивни, много силно мотивирани да успяват и го правят по неспецифични и интересни пътища.

Доказателство за успешния начин за приложение на дислексията в живота
и ползата от нея за човечеството са и известни дислексици като Айнщайн,
Уолт Дисни, Пикасо, Чърчил, Джон Ленън, Томас Едисон, Дж. Кенеди,
Леонардо Да Винчи и много други.