от Ран Босилек
Тръгнал Жабчо на разходка със моторна спортна лодка.
Трака-трака-трака-трака — карал той край ракитака. Леко диша въздух пресен и подхваща бодра песен:
Ветрец вее — ква-ква-квак!
Ех, че хубав слънчев бряг!
Ква-ква-ква-квак-ква-ква-квак!
Здрав и весел днес съм пак.
Стигнал Жабчо в ракитака и моторът спрял да трака.
Жабчо скочил на брега. Пешком продължил сега. Посред росната трева вирнал гордо той глава и се сещал подмладен.
По пътеката в гъстака стъпва весел и си квака. През трънаци се провира, под една скала се спира.
— Виждам цвете синеоко, ала много е високо — рекъл Жабчо дългокрак. — Но ще го откъсна пак. С него аз ще се накича, какю на певец прилича. Ще повикам скакалеца, той ще стигне до цветеца.
— Слушай, Скокльо — Жабчо рекъл, — при цветчето там скочи, та ме с него накичи. Ще ти дам добра отплата — ще ти пея цяло лято.
Скочил Скоклю, но не стигнал, Жабчо смръщело примигвал.
— Извинявай ме, Жабоко! Виждаш колко е високо!
Охлю Бохлю се обадил:
— Вий сте пъргави и млади, но аз зная само как, без да бъда дългокрак, лесно цветето да стигна и до него вас да дигна.
— Слушай, охлювче рогато, ще те наградя богато. Щом откъснеш това цвете, ще ти позлатя нозете.
— Жабчо, аз нозе си нямам, ала цветето ще снема. И награда не желая. Искам само да се знае, че и Охлю Бохлю може Жабча в джеба си да сложи!
Охлю мръдва си рогата. И веднага пред скалата отбор охлювци пристигат, един върху друг се качват, един в друг се прилепяват, жива стълба построяват. И по стъпала рогати Жабчо гордо се заклатил. Стигнал цвете синеоко и провикнал се високо:
— Де бре, охльовци рогати, да сте живи, да сте здрави!. От нозе сте вий лишени, ала с ум сте надарени. С дружни сили победихте! Жива стълба построихте!
Жабчо с цвете се накичил, както на певец прилича, па заквакал си пак волно, наразхождал се доволно. И със спортната си лодка се завърнал от разходка.
