За майките и техните чувства
Колкото и трудове по отглеждане на деца да сте изчели и колкото и курсове да сте изкарали, за да се подготвите за тези изживявания, те си остават съвършено непознати за вас. Не ги схващате като нещо реално, докато не се върнете от болницата и не останете насаме със съвсем новото същество, което живее й диша – вашето новородено. То е там, в дома ви, двайсет и четири часа в денонощието, окончателно и завинаги.
Налага ви се да направите страхотно усилие, за да се приспособите към новата ситуация.
Никога досега не сте се изправяли пред такава отговорност. Повечето от майките са ужасени, когато си дадат сметка, че животът на малкото човече изцяло зависи от тях. Пред тази отговорност, която така брутално се стоварва отгоре им, те определено започват да се чувстват некомпетентни.
Случва се някоя млада майка до такава степен да се усъмни в себе си, че да започне да се тревожи за всичко. Тя няма достатъчно опит с бебетата, за да изтълкува правилно различните случки от живота им.
Ако бебето е дълбоко заспало, има чувството, че не диша. И се спуска да проверява дали е живо! Друг път й се струва, че бебето се задушава или че млякото й не му понася. Всеки инцидент се раздува до неузнаваемост. Младата майка е голям специалист в изкуството да прави от мухата слон. Тя се бои, че всяко отклонение от нормите на храненето и спането на бебето й е знак за тежка болест. Затова именно толкова често телефонира на преуморения педиатър по всяко време.
Най-лошото при тази млада майка е, че не смее да признае своята некомпетентност на никого. Та нали уж е надарена със способността да разсъждава? Ето, сега е майка и това е върхът в живота й на жена, а не я бива за нищо.
Как реагира тя на тези свои първи впечатления?
Ами представя си други майки, които вещо се грижат за бебетата си. Струва й се, че е единствената, която изживява подобни страхове. Затова би предпочела да умре, но да не ги признае. Ако само знаеше, че и другите мислят като нея, това много би я успокоило.
А повярвайте ми, с всички е така!
Защо ли? Защото младата жена е получила всякакъв вид послания от нашата култура, някои открити, други неизречени, които са й втълпили, че майката е надарена по магически и вроден начин с „майчина любов” и с „майчински инстинкт”, автоматично правещи я способна да отгледа бебето си и да го обича. Проблемът е, че не изпитва нищо подобно. Не се чувства особено годна да се грижи за новороденото. Тогава започва да си мисли, че другите майки са природно надарени с майчинския инстинкт, от който е лишена единствено тя. Толкова е заета да се безпокои и да си повтаря, че е некадърна, че не намира време да се вразуми и да схване едно важно нещо: разликата между майчината любов към новороденото иумението й в грижите за него е от земята до небето.
Обичта към бебето ви ще дойде съвсем естествено.
Някои жени може би изпитват неудържима майчина любов още с раждането на рожбата им. За други любовта се развива постепенно. Но не съществува съвкупност от готови знания за новороденото и грижите за него, която майката да притежава инстинктивно, само защото е жена. Тази съвкупност е плод на опита. И до първото раждане е напълно възможно жената да не знае какво означава да живееш с дете.
Към чувството, че е неспособна да се грижи за детето си се прибавя и още едно,
което не по-малко я безпокои – раздразнението. Много майки усещат, че ги е яд на бебето им заради този двайсет и четири часов режим, който им е наложило. Както се оплакваше веднъж една от тях: „Никой никога не ми е казвал, че ще бъде така!”
Целият живот на младата майка сега сякаш гравитира около малкото в люлката и тя съвсем откровено му се сърди. Това е напълно в реда на нещата. За беда никой не я подготвил да изпитва този яд. И тя често се чувства виновна, че се дразни от новороденото, което иначе обича.
Младата майка трябва да разбере, че първоначалното раздразнение спрямо бебето й е съвършено нормално. След определен период на приспособяване към тази необичайна отговорност ядът ще изчезне и ще бъде погълнат от неустоима обич към малкото.
Откъс от книгата „Изкуството да бъдеш родител“ от Д-р Фицхю Додсън
Още:
Другата страна на родителството – за грешките, илюзиите и угризенията
Родителски похвати за формиране на увереност и отговорност у детето
3,787 преглеждания
