Устойчиви деца, уверени родители

cute girl

Колко добре детето ви успява да се справя в трудни ситуации, да посреща разочарования или да приема тежки уроци? Иначе казано – колко устойчиво е то? Ние, като родители, често си мислим, че е наша работа да защитаваме децата си и да ги предпазваме в трудни ситуации, но истината е, че тази защита предпазва само нас.

От друга страна, ние искаме те да се научат да се справят с гнева, тъгата и страха си. В повечето случаи самите ние не сме изживели тези чувства като деца, защото не са били допускани от нашите родители. Съответно не сме сигурни как да се справим с тях, ако се случат на нашите мъници. Затова избираме по-лесния вариант – просто правим всичко възможно, за да не им се случват.

Когато сме прекалено обгрижващи и бранещи децата си, опитвайки се да ги правим щастливи, без да искаме ние намаляваме способностите им да се справят с неизбежните критични ситуации в живота, които са извън техния контрол. И тяхното справяне с проблемите ще да изглежда така: „Какво мислите, че може да направите за това?” и отговорът ще бъде „Не знам.”

Изграждането на устойчивостта на децата, изисква от нас 5 основни неща:

Да се доверим на способността на детето ни да се справи само.
Чрез думи и жестове го уверете, че има капацитета да отблъсне разочарованието или проблема.
Разрешавайте, приемайте и предоставяйте възможности на детето да изпитва чувства на тъга, страх, гняв или разочарование.
Не бързайте да разрешавате възникнал проблем, без да усетите ангажираност и от негова страна.
Намерете баланс между неговите и вашите нужди.

Децата са много по-способни да се справят и да решават проблемите си, отколкото ние предполагаме. Нашето естествено чувство като родители, да се грижим за тях и да ги закриляме, лесно може да се превърне в прекалено обгрижване, смятайки, че така е по-добре за тях и за тяхното щастие.

Като ги предпазваме от разочарования или им казваме, че не трябва да се чувстват ядосани или тъжни, реално ние не им правим добра услуга. Ако имат нужда да поплачат – нека, това може да е техният метод. Ние не трябва да правим нещо или да променяме друго. Това, което е нужно е просто да признаем техните усещания в момента и да бъдем съпричастни към това, което изпитват. Така децата ще разберат и ще знаят, че са чути, разбрани и че това, което изпитват е нещо съвсем нормално.

Децата се сблъскват с трудни ситуации от най-ранна възраст и някои от тях може да са твърде силни за тях. Например първото отделяне от родителите. Когато дойде време за ясла или детска градина. Или стресът може да дойде от разкриването на истината за Дядо Коледа. Факт е, обаче, че животът постоянно ти подава криви топки и до колко децата ни ще успяват да се справят с тях по-нататък, зависи от това, колко устойчиви ще пораснат.

Дете от групата в градината или в училище му се подиграва или го нарича с обидни думи, така желаната от него играчка, я смятате за неподходяща или пък не може да си я позволите, забрани, които то смята за несправедливи, дългоочаквано събитие, което се проваля в последния момент – всичко това могат да бъдат причини за редица естествени и неподправени чувства в детето ви (които изпитваме и всички ние) и всички те определено неприятни. Свободното им изразяване, разрешаването на проблема в конкретната ситуация, взимането на самостоятелни решения как да се справят – всичко това помага на децата, трупайки ценен опит.

За да бъдат децата ни устойчиви на ситуациите, които животът ще им подхвърля, да бъдат здраво стъпили на земята и да са уверени в способностите си, ние родителите трябва да:

– знаем разликата между нашите проблеми и проблемите на децата си.

– да позволяваме на децата да преживяват и решават сами проблемите си.

– да им помагаме и подкрепяме, но не им да им казваме какво и как да правят.

– Да им предоставяме възможност свободно да изразят чувствата си. Например чрез ролеви игри или изживяване на фантазии. Дори, ако детето има нужда да освободи натрупана агресия, да му предложим някакъв безопасен за него и околните начин да го направи, без да го караме да се срамува от чувствата си.

– да сме уверени в собствената си способност да се справим с емоциите на децата си.

– да си повярваме, че не е нужно да знаем всички отговори.

– да учим децата как да разрешават проблемите си, а не да ги предпазваме от тях на всяка цена.

Често, родителите пренебрегваме или се правим, че не забелязваме трудна ситуация, защото не сме сигурни как точно да постъпим. Истината е, че ние не трябва непременно да знаем всичко. Даже е добре, ако не знаем, защото така няма да наложим нашия метод на справяне с положението на детето си. След като веднъж приемем чувствата му и му предоставим възможност да ги изрази, ние го насочваме и му помагаме само да намери своите собствени отговори. Може да го подпомогнем като правим предложения, ако усетим, че не знае как да постъпи, но най-добре е да го оставим да го води неговата мисъл и любознателност. Детето е способно да намери отговори на въпроси, за които никога не бихме си и помислили. Защото, когато казваме на малкия човек как да мисли, какво да направи и какво да каже, ние рискуваме да го направим зависим от решенията и помощта на някой друг, за да намери решение на собствените си проблеми.

Прочетете също:

Как да научим децата си да бъдат внимателни и добри