Казанлъшката гробница
Казанлъшката гробница е безспорно един от най-значимите архитектурно-исторически паметници на тракийската архитектура. Открита е случайно през 1944 г., тя се числи към широко срещаните в Тракия куполни гробница и представлява кръглокуполна гробница, която е част от голям некропол, разположен в близост до древната столица на Одриското царство Севтополис. Датирана е в края на IV в. пр. Хр. – началото на III в. пр. Хр., а от 1979 е в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство. Казанлъшката гробница е забележителен паметник на ранноеленистическата епоха у нас.
Гробницата е на тракийския владетел Ройгос. Състои се от три помещения – предверие, дромос и гробна камера. Това, което определя гробницата като шедьовър на античната култура и я отличава от редица образци от същия исторически период са нейните стенописи.
Подобни куполни гробници са открити в Тракия, Южна Русия и Мала Азия. Корпусът се състои от гробна камера с кошеровидно-камбановиден купол и коридор към нея. Покрита е от каменна риза, от която пред входа на дромоса се отделят два успоредни зида, които оформят правоъгълно преддверие с дължина 2,60 м и ширина 1,84 метра. Гробницата е изградена от тухли, които в дромоса имат правоъгълна форма, а в куполното помещение са трапецовидни. В камерата са открити останки от скелетите на мъж и жена, а в коридора пред камерата кости на кон. В могилния насип са открити керамични и обредни съдове и части от златни украшения.
Световната си известност гробницата дължи на уникалните си стенописи в коридора и куполното помещение — едни от най-добре запазените стенописи на античната живопис от ранноелинистическата епоха. Стените на дромоса и погребалната камера са изпълнени с живописна украса, която заема площ от 40 квадратни метра. Тя показва отделни моменти от земния, военния и задгробен живот на тракийския вожд положен в нея. Стенната декорация прилича на лицевата стена на богата постройка, облицована с мраморни плочи и завършваща с архитектурни детайли.
Музеят на розата
В Казанлък се намира единствения по рода си у нас Музей на розата в световен мащаб. Той се помещава в стара сграда на Института по розата и е част от Историческия музей „Искра” в гр. Казанлък.
Маслодайната роза, розопроизводството и търговията с розово масло са едни от най-важните и характерни за Казанлък емблеми. От незапомнени времена, и напълно основателно се твърди, че „розовата култура в България не е само най-старата и най-привлекателната индустрия в нашата страна, но е изключителна и специфична за региона.“
Музеят на розата има богата колекция от предмети, снимки и документи, разкриващи историята на българското производство на маслодайни рози. Експонатите са разположени в три зали, където могат да се видят и инструменти за обработка на розови градини, съдове за съхранение и износ на розово масло и вода. Направена е и възстановка на склад за розово масло и на първата лаборатория за изследване на чистотата на розовото масло създадена през 1907 г. от Христо Яръмов.
В музея туристите имат възможност да закупят розово масло, различни продукти на маслодайната роза, козметика, розов ликьор, гюлова ракия и сувенири, свързани с бита и културата на розопроизводителите.
Гробницата на Севт ІІІ
Гробницата на Севт III в могила Голяма Косматка е открита през есента на 2004г. по време на редовни археологически разкопки от експедиция ТЕМП с ръководител ст.н.с. д-р Г.Китов (НАИМ при БАН) в сътрудничество с ИМ „Искра” гр. Казанлък.
Храмът е използван повече от столетие за извършване на религиозни церемонии ( т.н. орфически мистерии) от тракийските жреци. За да се запази тайнството на обреда от непосветените, е използвана заключваща се отвътре с резета двукрила мраморна врата. Върху всяко от крилата е изсечено изображение – на източното е представен Хелиос (богът на слънцето), а на западното – Горгона Медуза.
В началото на ІІІ в.пр.Хр. в централната камера е извършен ритуал по погребването на тракийски аристократ, за когото се предполага че е владетелят на Одриската държава Севт ІІІ.Така сградата променя функцията си, превръщайки се в негова гробница. За да е сигурно и безпрепятствено преминаването на душата на царя между световете, траките й осигуряват водач, принасяйки в жертва кон и полагайки тялото му в първото помещение. На 7 м. южно от входа на външната фасада, на нивото на околния терен, е положена грижливо глава от бронзова статуя – вероятно портретно изображение на погребания тракийски владетел.
Подробна информация за работното време на обектите ще намерите тук.
