Табло на желанията, вълшебна кутия, камък на благодарността…(първа част)

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

нашите деца, Острова на съкровищата, тайната, желания, мечти

прочети част втора Табло на желанията, вълшебна кутия, камък на благодарността…

прочети част трета Вълшебна кутия за сътворяване

прочети част четири Камък на благодарността

Спомняте си времето, когато бяхте деца, светът беше шарен, всичко беше лесно постижимо, вярвахте във вълшебства, в приказната любов, че доброто побеждава злото. Спомняте ли си кога започнахте да изгубвате вярата си в красивите неща и доброто и да вярвате поне маааалко повече, че светът не е чак толкова прекрасен, че доброто не винаги побеждава злото, че любовта по-скоро е отлитаща илюзия, отколкото история, която завършва с „…и заживели щастливо до края на дните си”? Дали вярата в доброто и вълшебствата не изчезнаха с многократното повтаряне на възрастните, че трябва да пораснем, да не се държим като деца, да гледаме трезво на живота, че животът е труден?…

Сега гледаме нашите деца и се възхищаваме на чистотата, с която виждат света, на невинния им поглед, в който се чете вяра, че всичко е възможно, че хората са добри… Децата са така щастливи, откриват очарование във всяко листенце и тревичка, в наистина малките неща. Усмихват се широко дори на кучешкото ако, защото са способни дори в него да видят малко чудо! Гледаме ги със замечтан поглед и си казваме наум „Ех, колко хубаво беше като бяхме деца!”. И някъде в този момент забелязваме, че детето ни сочи с най-чаровната си усмивка към кучешкото ако сякаш е открило заровеното съкровище от „Острова на съкровищата”, тогава скачаме като ужилени и пропищяваме „Не! Не! Не пипай това! Това е лошо!”. Да, трябва да възпитаваме децата си несъмнено, но искаме ли и те да загубят вярата си като нас? Да повярват, че светът е опасно и трудно за оцеляване място?

Напоследък нашумяха книгата и филмът „Тайната”. Като цяло съвременната литература все повече ни учи, че всичко е в главата ни, всичко опира до нашата вяра, нагласа за нещата, позитивното мислене, липсата на страх. Четем вдъхновени подобна литература, а когато решим да опитаме да вярваме и да мислим позитивно се получава нещо от сорта на „Да…имам къща с градинка…може би с басейн…Ох, тъпият ми шеф кога ще ми вдигне заплатата!… А тази смотла от магазина как можа да ме удари в сметката… Позитивно, позитивно, мисли позитивно… Да, бе…позитивно!… Айде ти живей позитивно с 300 лева на месец!… Абе какви са тия глупости!… Мисля позитивно от 3 минути поне и нищо хубаво не ми се е случило. Тия американци само се чудят от какво да изкарат пари… Сигурно и аз трябва да напиша някоя книга с врели-некипели и да изкарам купища пари…”.

Оказва се, че ние сме загубили способността си да вярваме, да се доверяваме на интуицията си, да приемаме, че светът е добронамерен към нас и че всичко, което поискаме може да се случи, че приказките могат да станат реалност… В този момент се замисляме – искаме ли да осакатим така и децата си? Те носят целия заряд от вяра сега! Нека ги научим как да я запазят, да им помогнем да вярват и заедно с тях и ние да върнем способността си да вярваме в чудеса. Това е като плуването. Когато бебето се роди, то може да плува и ако малко след раждането, започнем да го пускаме редовно във вода да се упражнява, то само ще става по-добро, но ако не го правим, то ще загуби тази способност, с която е родено. Разбира се, някой ден може да се научи наново.  Както и ние можем да се научим наново да вярваме.

Нека се върнем към „тайната” на Вселената, към нашумялото схващане, че съществува т. нар. закон на привличането и че ако поискаме нещо и си представяме, че го имаме, то ще дойде при нас. А може би и нещо по-добро от него! Може би не вярвате, може би ви се иска да вярвате, а може би се опитвате да повярвате, че вярвате… Е, определено поне не губите нищо да опитате да се позабавлявате заедно с детето си.

Може би най-подходящата възраст да насърчите вярата на детето си по предложените по-долу начини е в около предучилищна възраст. Тогава децата се отличават с особено богата фантазия, обичат да слушат приказки, но в същото време могат да проектират действията и желанията си в бъдещето, а не само в настоящия момент. На около 6 годишна възраст те започват да търсят причинност на явленията. В този период у тях трябва да се развива инициативност. Хубаво е да се поощрява самостоятелната им творческа работа и изследване, опитите им да формулират въпроси и проблеми, както и да използват собствени примери, факти и илюстрации за изразяване на творчески идеи.

Сега може би е време да преминем към конкретните ни идеи как да помогнете на детето си да запази вярата си и да я използва конструктивно в живота си. Как да го превърнете в един положително настроен към живота човек, който осъзнава какво иска и вярва, че ще го постигне.

прочети част втора Табло на желанията, вълшебна кутия, камък на благодарността…

прочети част трета Вълшебна кутия за сътворяване

прочети част четири Камък на благодарността

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Публикувано в: Игри

4,279 преглеждания

Comments are closed.