Уникален за България метод за бионична рехабилитация на дете с детска церебрална парализа вече дава резултати в Горна Оряховица. Той е дело на професора по бионика и протезиране Евгени Дюкенджиев, който нашумя преди месеци с уникални протези на момиче без ръце и крака от Разград.
Новата му разработка е ортезна система с кинематичен интелект, която може да се прилага в домашни условия и дава надежда за достъпна подкрепа и рехабилитация на страдащите от ДЦП.
Пациентът, с когото професорът работи, е 10-годишният Боян, роден с ДЦП и хидроцефалия. „Взехме го за отглеждане, когато бе на 11 месеца. Най-напред се справихме с хидроцефалията и тогава започна да прави някакви движения. До този момент не можехме дори да го облечем, беше абсолютен труп. На 4 години започнахме да го учим да пълзи. Има проблем и с вестибуларния апарат“, разказва осиновителката на момчето Румяна Добрева.
Вече 10 години тя се е посветила на мисията да направи сина си равностоен човек. Търсила е помощ у нас и в чужбина. В резултат на всички тези усилия сега Боян учи в 4-и клас в ОУ „Иван Вазов“ и е над средното интелектуално ниво сред връстниците си казват неговите учители. Има обаче двигателни проблеми в краката -сухожилията му са изключително скъсени и стъпва на пръсти. Мозъкът изпраща различни импулси към двете половини на тялото му и едната се развива по-бързо от другата. В резултат започва изкривяване на гръбначния стълб. „А това е много опасно, защото с изкривяването на гръбнака се изкривява цялото тяло и може да се разместят вътрешните органи което ще доведе до други физиологични проблеми, да се върне в начална позиция“, обяснява Румяна.
Майката открива робот за рехабилитация – локомат, но той струва милион и половина долара. „Имат специфични сензори, които четат импулсите на мускулите и точно там, където има нужда, дават допълнителна енергия. Но това е изключително скъпо и недостъпно, освен това трябва да се преместим в чужбина, защото процедурите с него са само в болнични условия“, продължава разказа си жената.
Един ден, съвсем случайно, докато търси къде да паркира в центъра на Горна Оряховица, забелязва надпис „Лаборатория за атипично протезиране“. Надничайки през прозореца, вижда ортезна система, която много й наподобява лакомат. Така се свързват с професора. Той пък е грабнат от умното и любопитно болно момче и иска да му помогне. Заедно със съпругата си доц. Татяна Дюкенджиева започват да изработват уникална система за бионична рехабилитация на Боян.
„ДЦП никак не е рядко срещано увреждане и с него се борят хиляди семейства в България. ДЦП не се лекува, но може да се направи така, че страдащите да имат по-добър и по-продължителен живот“, смята проф. Дюкенджиев. Той е патентовал своя метод в Латвия, където е работил повече от 20 г. В Рига са извършени проучванията и практическите експерименти по разработването на ортезната система на Дюкенджиев, но малкият Боян е първият случай у нас.
„Повечето системи стъпват на принципа за външен скелет (екзоскелетон), който принудително задвижва човешките движения чрез външна енергия. Моята система е с кинематичен интелект“, обяснява професорът.
От три седмици семейството на момчето работи с ортезите в домашни условия и вече виждат резултат – стъпалата на крачетата са се смъкнали по-ниско, ходи назад, което доскоро е било невъзможно, изкривяването на гръбначния стълб започва да се коригира. Ежедневната многочасова рехабилитация е трудна и болезнена, но хлапето я понася безропотно, защото има мечта: „Искам да стана космонавт, но чак когато ми се оправи кракът:
В училище Боян харесва българския и четенето, но не си пада по математиката и особено текстовите задачи. Изключително наблюдателен е и затова е слабост на своя терапевт. „Аз забелязвам, когато професорът е с нова прическа, когато нещо е променен и това го забавлява“, казва малкият пациент.
„Разбирам майките на деца с увреждания, които сега протестират в София, защото 10 г. вървя по този път. Тези деца не могат да останат без процедури, физиотерапията е жизненоважна за тях и методът, който е измислил проф. Дюкенджиев, няма начин да не даде резултати. Просто хората трябва да знаят, че има надежда. Освен това можем да правим всичко в домашни условия и от това по-добро няма“, благодарна е Румяна.
