Наскоро се качих в едно такси заедно с 5-месечното си бебе. Оказа се, че шофьорът има бебе на същата възраст и се заприказвахме. Разказа ми, че бебето му плаче често и почти не спи през деня. „Гушкаме го само в краен случай. Ако го свикнем на ръце, ще плаче много повече и ще стане лошо”. Чувала съм подобни думи много пъти от познати и непознати. Не отговарям нищо и само поглеждам бебето си, което все още буквално живее в ръцете ми. Нося го много през деня, а през нощта спим заедно и го кърмя при поискване.
Вероятно много хора биха казали, че ще го разглезя и че ще ми се качи на главата. Но ние се чувстваме добре. Дните и нощите минават без напрежение, успявам да се наспя и успявам да съчетая отглеждането на трите си деца с любимата си работа. За мен отглеждането на бебе е най-сладкият период и защо трябва да е иначе? Начинът, по който съм избрала да отглеждам децата си, се нарича привързано родителство.
Привързаното родителство (attachment parenting) е нежен подход, ориентиран към нуждите на детето и изграждането на връзка с него, предложен от известния американски педиатър д-р Уилям Сиърз и съпругата му Марта Сиърз. Всъщност това е и подход, който повечето майки биха избрали, ако се вслушат в интуицията си, без да се осланят на общоприетите норми и правила. Привързаното родителство помага за изграждането на взаимно доверие и по-добра комуникация между родителите и децата. Практиката показва, че децата, отглеждани по този начин са по-самостоятелни и по-щастливи.
Уилям и Марта Сиърз имат осем деца и са стигнали до идеята за привързаното родителство чрез практическия си опит. Аз също го открих благодарение на първия ми син, който не желаеше да лежи кротко в креватчето си, както очаквах, а искаше да бъде в почти непрекъснат физически контакт с мен. Постепенно осъзнах, че това не е просто каприз, а много важна потребност на бебето в първите месеци от живота му. Нуждата се израства постепенно и ако тя е задоволена навреме, детето се отделя от майката със собственото си темпо и става все по-самостоятелно и уверено в себе си.
Привързаното родителство включва 5 елемента:
1. Първият контакт се осъществява възможно най-скоро след раждането
По време на бременността физическият контакт между бебето и майката е постоянен – през цялото време то усеща биенето на нейното сърце, люлеенето на походката й, нейния глас и се храни чрез плацентата през деня и през нощта, без да се налага да спазва режим. По време на раждането то преживява шок подобен на това възрастен човек да се гмурне в ледена вода – температурата извън утробата е различна, светлините и звуците вече не са приглушени, пространството няма същите ограничения. Бебето е готово да направи прехода от утробата на своята майка върху нейните гърди. Ако веднага след раждането то се сложи върху нея, в контакт кожа до кожа, то отново се чувства сигурно – чува познатите звуци, дори миризмата на коластрата наподобява миризмата на околоплодната течност. Но преходът от корема на майката в студено бебешко креватче или дори под затопляща лампа е прекалено голям за бебето.
Полски изследователи са наблюдавали три групи новородени. Първите са били в контакт кожа-до-кожа с майка си, вторите – повити и сложени до майка си и третите са били повити и отделени от майката. Открили са, че честотата на плача е значително по-висока в отделената група. Групата в контакт кожа-до-кожа са плакали 7 пъти, повитите до майка си – 17 пъти, а отделената група – 38 пъти. Изследователите са стигнали до извода че контактът кожа-до-кожа с майката е най-доброто място за новороденото бебе.
2. Кърменето
Кърменето на поискване е важна част от привързаното родителство. Кърмата е идеалната храна – съдържа всичките необходими вещества за здравословното развитие на бебето и освен това е винаги чиста, прясна и с нужната температура. Стомахчето на бебето е малко колкото черешка в началото, а майчиното мляко се храносмила бързо, така че новородените имат нужда да сучат често. Кърменето се подчинява принципа на търсенето и предлагането – колкото повече суче бебето, толкова повече мляко ще има. Затова е важно да кърмите бебето винаги, когато е гладно, защото само по този начин ще сте сигурни, че то получава количеството, което му е нужно, а гърдите ще се стимулират достатъчно. Не е нужно да гледате часовника, просто гледайте бебето си и то само ще ви покаже от какво има нужда. По този начин ще си спестите огромно количество време, нерви и пари.
3. Откликване на сигналите на бебето
Плачът е единственият начин бебето да комуникира нуждите си, да поиска помощ. Не се притеснявайте дали ще разбирате сигналите му – бебето ще ви помогне в това. Когато майката откликва на всеки плач, всеки признак на безпокойство, тя става много чувствителна и разбира защо плаче бебето и какво може да се направи. Взимайте го на ръце веднага, без да се притеснявате, че ще го разглезите. Дори неправилната реакция (например започвате да го кърмите, а то иска само да го вземете на ръце) е по-добре от липса на реакция. Последиците от оставянето да плаче само са химически и хормонален дисбаланс, намаляване на кислорода към мозъка, увеличаване на адреналина; несигурност, трудна концентрация, агресивност в детска възраст. Колкото по-голямо става детето, толкова повече ще може да си помага само – вече ще можете да откликвате със забавяне.
4. Носене на бебето
Д-р Сиърс препоръчва да носите бебето си колкото се може повече и да съчетавате това с другите си ежедневни дейности. За да стане това възможно, се използват слингове – приспособления за носене на бебето, с помощта на които ще имате свободни ръце, а гърбът ще се натоварва по-малко. Носените бебета са по-спокойни, защото се чувстват сигурни, развиват се по-добре, защото не губят енергията си в плач и имат повече възможности да опознават света. Вие от своя страна също сте спокойни, мобилни, можете да извършвате различните дейности с бебето на ръце, както и да кърмите дискретно на обществени места.
5. Съвместен сън
Може в началото идеята за съвместното спане с бебето да ви се стори екзотична или да се притеснявате, че ще го смачкате по време на сън. Но на практика се оказва, че майките усещат бебета си изключително добре, дори и фазите на съня на майката и бебето се синхронизират и тя се събужда няколко секунди преди то да се разплаче. Ползите от съвместния сън са очевидни – бебето заспива по-лесно и спи по-добре, съответно и майката и таткото също се наспиват и почиват повече. Кърменето е по-лесно, по-удобно, майката има повече мляко заради високите нива на кърмаческите хормони през нощта и бебето наддава по-добре. И отново това оказва положително въздействие върху връзката родител-дете. Все пак по-важно е да откликвате на потребностите на бебето, а не толкова къде ще спи, както и да спазвате някои правила за безопасност.
Вместо заключение
Привързаното родителство е цялостен подход към отглеждането и възпитанието на децата, бих казала дори, че е начин на мислене и на живот. Несъмнено всичко това изисква време и енергия – имам по-малко време за себе си и за партньора си, по-малко лично пространство. Но знам, че бебетата растат бързо и че то неизбежно ще се отдели от мен, така че се радвам на всеки миг близост. Със сигурност няма универсално решение за всяко семейство, но това е подходът, който работи за мен и моите деца. И докато слушам разказа на таксиметровия шофьор, аз просто мълча и гледам бебето си, а то ми се усмихва, сякаш ми казва, че съм на прав път 🙂
Автор: Олга Дукат
Статията е написана и е публикувана за първи път в списание „Органично“
Прочетете още:
