Много хора смятат, че изобретателността е вродено качество, което децата или имат или не: точно както децата се различават по степента си на интелигентност, те са и изобретателни в различна степен, но не е така. Всъщност изобретателността е по-скоро умение, отколкото вроден талант. Това е умение, което родителите помагат на децата си да развият във времето.
Изобретателността е ключът към успеха в почти всичко, което правим. Тя е важна част от здравето и щастието на децата и основно умение, което родителите трябва да насърчават. Тя няма само музикална или артистична изява. Тя е важна за математическото, научното и социалното и емоционалното им развитие. Изобретателните хора са по-гъвкави и по-лесно вземат решения, което ги прави по-лесно приспособими към технологичния напредък и към промените. Те се справят много по-добре с възползването от новите възможности, които им се предлагат.
Много учени смятат, че ние хората сме променили толкова фундаментално опита, добит от детство, че пълно сме блокирали креативното си развитие. Компаниите за играчки и забавления непрекъснато бълват готови герои, характери и образи, игри и сюжети, които карат децата да изпратят въображението си в дълга ваканция. На тях вече не им се налага да си представят, че пръчката е меч в игра, чийто сюжет сами са създали. Днес те играят на Междузвездни войни само с онзи специален светещ меч с костюми, които са точни копия на костюмите на героите от филма, които не им позволяват да приемат други роли и да влизат в други образи.
Как да насърчите изобретателността на детето си:
Осигурете им необходимите средства за креативна изява. Основния ресурс тук е времето. Децата се нуждаят от много време за неструктурирани, водени от тях въображаеми игри – непрекъсвани и не водени от възрастните и които не зависят от наличието на комерсиални играчки.
Място. Децата се нуждаят от място, за да играят – освен, ако не ви пречи да виждате креативен хаос навсякъде в дома си. Осигурете им стая, в която могат да създават бъркотия без това да е проблем и причина да се карате. Място, където да се преобличат за различните си роли, място за рисуване, или за строене с конструктор.
А когато някой ви попита какъв подарък да подарии на детето ви, искайте пособия за рисуване, за майсторене на различни неща, за измисляне на декорация или сътворяване на къщички, коли, постройки. Старайте се нещата, които набавяте на детето си да предлагат много възможности за различна употреба. Поставете тези пособия в кошове, до които детето ви има достъп.
Превърнете дома си в петриева паничка за креативността. Освен място за креативните изяви, трябва да създадете и креативна атмосфера. Искайте от детето си да дава много и различни идеи, но се въздържайте от желанието да давате оценка на всяка една. По време на вечерята, можете да направите малък брейнсторминг за заниманията ви за предстоящия уикенд, като карате децата да избират неща, които не са правили досега. Не изтъквайте кои занимания не са възможни и не избирайте вие кои идеи са най-сполучливите. Фокусът на креативните занимания би трябвало да пада върху процеса: върху генерирането (а не върху оценяването) на новите идеи.
Поощрявайте децата да правят грешки и да се провалят. Да, да се провалят. Деца, които се страхуват от провала, блокират сами креативната си изява и мисъл. Споделяйте грешките, които вие самите сте направили скоро, за да виждат децата, че е нормално да се греши. Да се смеете на себе си и неуспехите си е щастлив навик.
Радвайте се на иновациите и креативността. Покрийте стените си с изкуство и други продукти на креативната изява. Разказвайте на децата си за любимите си артисти, музиканти, учени, новатори. Споделяйте с тях страстта си към архитектурата или фотографията или към тази нова група, която искате да слушате през цялото време. Приветствайте новите технологии, за да покажете на децата си, че промяната е нещо вълнуващо, а не застрашаващо или плашещо.
Дайте на децата си свободата и самостоятелността да изследват сами своите идеи. Не бъдете деспотични. Спрете да живеете със страха, че някой ще ги отвлече или че няма да бъдат приети в престижни училища. Статистически, вероятността да ги отвлекат е много малка, а възпитаниците на престижни колежи не са по-щастливи от останалите хора.
Външните спирачки – да ги карате да оцветяват в очертанията на картинката, например – могат да отнемат от гъвкавостта на мисълта им. Според едно проучване, само демонстрацията как да се сглоби един модел, намалява от креативността, с която децата са изпълнили задачата.
Насърчавайте децата да четат книги за удоволствие и да творят. Ограничете телевизията компютрите, таблетите и телефоните за сметка на креативните занимания като репетицията на някоя пиеса, уроците по рисуване, четенето на книги от любими автори и т.н.
Дайте на децата си възможността да изразяват разнопосочни мисли. Позволявайте им да не се съгласяват с вас. Насърчавайте ги сами да намират решение на проблема и повече от едно решения на една и съща задача. Когато решат една задача, ги похвалете и ги накарайте да намерят друг път за решаването й (същото решение, друг маршрут). А след това ги накарайте да измислят различни решения за една и съща задача. Не награждавайте и не хвалете децата за креативните им изяви: Похвалите нарушават креативния процес и мисъл и намаляват гъвкавостта на мисълта и качеството на реакцията им към задачата.
Позволете на децата си да развият умения в креативните занимания, в които са мотивирани да се изявяват. Не се опитвайте да ги мотивирате с похвали и награди. Вместо да се опитвате да награждавате детето за това, че е посетило урока си по пиано, му позволете да прави нещо, към което то изпитва естествено влечение – например да си седи на бюрото и да рисува.
Опитайте се да не се вълнувате за това какво детето ви постига. Насочете фокуса върху пътя, който изминава докато стигне до успеха. За да го направите сами задайте въпроси като „Забавлява ли се?“, „Свърши ли вече?“, „Какво ти хареса в това занимание?“.
Превод и адаптация от greatergood.berkeley.edu
