Старецът при бабата се върнал,
гледа — новото корито в къщи.
Бабата му креснала по-люто:
„Ах ти, глупчо, тиква изкуфяла!
Само туй корито ли измоли?
Каква полза само от корито?
Пак при рибката иди, глупако,
поклони се, измоли ни къща.“
Той при синьото море се върнал
(синьото море шумяло мътно).
Взел да вика златната си рибка,
тя изплувала и го запитва:
„Какво още ти е нужно, дядо?“
Старецът с поклон й отговорил:
„Пожали ме, златна господарке!
Скара ми се бабата по-люто,
скара ми се, мира ми не дава:
къща иска бабата свадлива.“
Рибката му казала тогава:
„Не тъгувай, иди си със здраве.
Тъй да бъде: имате си къща.“
Тръгнал той към своята къщурка,
а от нея нямало ни сянка;
гледа — къща с горна, светла стая,
на върха — кирпичено коминче,
дъбови врати с ковани панти.
Седнала е бабата на прага
и мъжа си пред света ругае:
„Ах, простако, глупава кратуно,
ти измоли, глупчо, само къща!
Я върни се, рибката да молиш:
черна селянка не ща да бъда,
искам да съм истинска дворянка.“
Той при синьото море се върнал
(синьото море се разлюляло).
Взел да вика златната си рибка.
Тя изплувала и го запитва:
„Какво още ти е нужно, дядо?“
Старецът с поклон й отговорил:
„Пожали ме, златна господарке!
Още по се бабата разлюти,
кара ми се, мира ми не дава:
не ще вече селянка да бъде,
иска да е истинска дворянка.“
Рибката му казала тогава:
„Не тъгувай, върви си със здраве.“
