Виждали ли сте в социалните мрежи картинки на работещ родител, който в четири стъпки успява да убеди детето си, че има работа на компютъра, показва му я и обяснява. На последната картинка детето кротко си играе до работещия родител и не го занимава.
С риск да не се харесам на много хора, настоящият текст има за цел да опровергае “нормалността“ на тези картинки и изискването към работещия родител да обясни и задържи настрана детето си, така че да не пречи на работния процес. Съвсем възможно е да има точно такива деца като на картинката, но те са изключение, и това трябва да е подчертано дебело.
Настоящата статия засяга деца, които не посещават ясла или градина, а са у дома с родителите си, между 0 и 6-7 години. [След тази възраст е доста по-вероятно детето да може да се занимава само и да осъзнава, че майка му или баща му работят.]
По-малкото дете има нужда да вижда ангажираността на родителите му с него. Това на подсъзнателно ниво му доказва, че те се интересуват от него, обичат го, грижат се за него. Означава, че ще бъде нахранено и в безопасност. Детето е спокойно, когато вижда мама да готви, да пере, да чисти. Тати поправя разни вещи, носи храна у дома, помага в домакинството. Докато наблюдава тези действия, детето може да се занимава спокойно с игри, може настойчиво да иска да помага, но няма намерение за „саботаж“.
Ходенето на работа и изкарването на пари са абстрактни понятия, които на крехката възраст, за която говорим, не означават НИЩО. За малкото дете “тати е на работа“ носи единственият смисъл, че тати е излязъл някъде и това не е приятно, защото не обръща внимание, на когото трябва. Докато работещият родител е навън всичко е спокойно, накратко – защото не е пред очите на детето.
Какво се случва, когато родителите са принудени да работят от вкъщи
Когато малкото момиче/момче види родителите си да се занимават с непривична за дома дейност, в подсъзнанието му звъни аларма “фокусът е изместен от мен! Мама ме е заменила с този екран!“
“Много съм заета! Остави ме да работя! После ще се занимавам с теб“ – обикновено тези думи не вършат работа, а само ожесточават набезите на детето – “не стига, че имам конкуренция, а дори нямам право да съм първи!“
Детето се чувства заплашено. В контекста на по-горе написаното – “Щом мама и тати не се занимават с мен, с доброто ми настроение, с прехраната или чистотата ми, значи нещо не е наред и аз може би ще остана необгрижен. Аз съм в опасност!“
Детето се чувства изоставено. В желанието да компенсират липсата на качествено прекарано време, някои възрастни позволяват повече филмчета, повече лакомства, повече нови играчки. А детето става все по-неблагодарно. Всичко му е недостатъчно, иска още и още, капризничи до безкрай. Това, на пръв поглед, разлигавяне може да е знак за липса на пълноценен контакт на детето с родителите му.
Детето става апатично, защото се примирява. Или става прекалено агресивно, защото се бори срещу примирението.
На повърхността всички тези детски емоции и чувства излизат като разнообразни опити за саботиране на работния процес на родителите. Удряне и хвърляне на техниката, с която работят родителите, крещене, истерии и бели по време на всеки видео или телефонен разговор, самонараняване, намалено внимание и самоконтрол, скука, словесни провокации. Ревността от компютъра е точно толкова тежка за детето, както ревността от любовник/ца за възрастните. Тя може да доведе до дълбоки емоционални травми у малките деца, колкото и нелепо да звучи. Целият арсенал цели само едно – да откъсне родителя от екрана, за да е сигурно, че то все още е “номер едно“.
Какво може да се направи
В голямата си част родителите искат само едно – разбиране от децата си за ситуацията, в която са. Първо и най-важно е да се осъзнае, че малките деца не могат да имат такова осъзнаване на действителността. Те не могат да съчувстват на родителите си. Техните мозъчни функции не го позволяват!
Следващо разочарование е, че няма универсален подход за всички семейства. Има няколко качества, които трябва да се използват всекидневно и няколко насоки, които могат да влязат в употреба. Всяко семейство трябва да намери своя баланс и своите работещи методи.
Приоритизиране – за някои семейства списъкът по важност изглежда така – важно е да се свърши работата, важно е цялото семейство да остане психически стабилно, не е важно прането да е подредено, не е важно да се готви всеки ден и т.н.
Гъвкавост – Да се използва за съществена и отговорна работа времето, в което детето спи – рано сутрин преди да се е събудило, по време на следобедния сън.
По-маловажните работни задачи да се вършат заедно с детето – разбира се с много обяснения, позволение то да натиска определени клавиши на клавиатурата например, когато трябва;
Организираност – ясно следване на предприетите нови действия. Те имат ефект и възпитават ново поведение у децата, само ако се спазват без изключения.
Ново разпределение на ангажиментите на цялото семейство с цел оптимизиране на времето.
Търпение – Нищо не става от първия път. Няма как в извънредна ситуация всичко да върви гладко. Промяната може да отнеме повече време от плануваното. Но щом е започнала, тя ще даде резултат.
Автор: Анна Влаева
Консултант по ранно детско развитие, логопед
тел: 0885 396946
www.uchebnikpojivot.com
Още от автора:
