Има ли място детето в спалнята на родителите си?

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

 sleeping family

Полезно ли е или вредно детето да спи в леглото на майка си и баща си. Гореща тема, която е била, е и ще бъде проблем, разискван винаги с полюсни мнения. Колкото семейства има на земята, толкова различни мнения и нюанси ще срещнем. Настоящият текст няма амбиция да даде конкретно вярно положение на казуса. Ще бъдат засегнати интересни факти, доказани с научни изследвания, но незнайно защо недостигнали широката общественост.

Осъзнаването като отделна личност при децата се бележи от изказването на думите „АЗ“ и /или „МОЕ“. Това, теорията казва, се случва около две, две и половина години.  Може да стане и по-рано и по-късно. Същественото е, че до този момент детето се усеща като част от майка си. Нейн придатък. С изричането на „АЗ“, идва осъзнаването на отделеността и собствената личност. Няма да се спираме на спането в едно легло до настъпването на това осъзнаване. В този период има значение дали бебето/детето е на кърма, дали се буди от растеж на зъби и т.н.. И тъй като няма оформена в съзнанието личност, нощуването заедно с родителите не влияе на психиката.

Интересните факти засягат спането в спалнята, след осъзнаването на детето като отделен индивид. От изграждането на детския „АЗ“ произтичат няколко зависимости и въпроси в детската глава, а именно – „щом аз не съм мама и не съм тати, значи съм нещо трето и нямам място между тях. А къде е моето място в това семейство? „

Ако детето бъде допуснато в спалнята между двамата си родители, следва: „ Аха! Значи съм третият възрастен! Имам равни права и ангажименти“

Ако бащата нощува на друго легло/ в друга стая, защото не може да спи от въртящото се и ритащо в съня си дете, следва: „ Аха! Аз спя с мама в леглото, значи аз съм нейният партньор!

Досещате се, че тези твърдения не са осъзнати. Те се усещат на подсъзнателно ниво от детето и  симптомите им се виждат само при внимателно вглеждане в характера и настроенията му.  Във всички случаи бъркането на собственото място с ролята на възрастен изнервя детето, защото на раменете му се трупа дългът на големия – да пази, да изхранва и възпитава/организира останалите вкъщи (повече за объркването на ролите в семейството можете да прочетете тук). Вплетени са опасностите от развиване на дълбок Едипов комплекс и комплекс на Електра. Без да се спирам дълго на последните, ще отбележа, че в последните години, двата комплекса се маскират и неглижират като прекалена привързаност, внимание, нежност и галантност към родителите (момчета към майките си, дъщери към бащите си). Често възрастните нямат нищо против тази детска нежност, защото ежедневието, времето, в което живеем и отношенията с партньора могат да бъдат крайно предизвикателни и неприветливи. Нежността на детето става пристан и подслон за изстрадалата душа на родителя. Ако родителите и децата тръгнат по тази пътека е възможно да мине дълго време. На седем – осем години вече е много трудно да „изгониш“ детето си от леглото, защото то е голямо, умно и просто така няма да „предаде завзетите позиции“. Това отново не се случва съзнателно. На преден план излизат неспокоен сън в отделната стая, напикаване, странни болки, крайна нервност, тръшкане, изблици, гняв, обвинения срещу родителите, рязък спад в представянето в училище.

Интересни изследвания се провеждат от много години в различни страни в Европа и Америка. Общо, всички търсят отговор на въпроса има ли негативно влияние върху развитието на детската личност дългото спане в едно легло с родителите (след 6-годишна възраст). Изследвани са различни групи – нормално развиващи се деца, деца с диагнози от реда на хиперактивността и детските неврози, от всички прослойки на обществото. Резултатите са впечатляващо единни – при 65-80% от децата, които спят с родителите си се наблюдават  висока невротичност, агресия, ниска самооценка, инфантилизъм, трудно вписване в социалния кръг, липса на любознателност, на желание да се откриват нови знания и интереси, загуба на нормалните за възрастта полови разграничения в психологичен и социален аспект.

Може би резултатите от тези изследвания имат връзка с по-горе описаната, пречупена през психологията, борба за доминиране над единия или двамата родители. Може би колкото терапевти попитате, толкова и мнения ще чуете. Но може би, тази информация, ще ви даде сили в поредната нощ, в която устоявате на изкушението и изпращате детето си към собственото му легло.

anna_vlaeva

Автор: Анна Влаева
Консултант по ранно детско развитие, логопед

тел: 0885 396946
www.uchebnikpojivot.com

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

791 преглеждания

Comments are closed.