Материали:
- Кадастрон, формат А3 или по-голям
- темперни бои, най-добре в тубички
- Четки
- Контейнер за вода
- Чинийка, в която боите могат да се размесват
- 2 – 3 листа от тетрадка или обикновена хартия малък формат
Описание:
Тази задача дава възможност детето да намери форма и цвят на своите чувства.
- Говорете за чувствата. Какви чувства изпитваш? (днес, сега, преди малко, вчера, когато остана при баба и дядо, когато си в училище и т.н.)
- Говорете за цветовете. Можеш ли да свържеш своите чувства с цветове? Какъв цвят е твоят глад? Какъв цвят е твоята тъга? Или скука? И т.н.
- На малкия лист хартия от тетрадка, направи легенда – кой цвят на какво чувство отговаря.
- На отделен лист, експриментирай с линии и форми – нарисувай “Щастлива линия”, “Гневна линия”; Каква форма има твоята обич?
- Добави формата (линията) за всяко от изброените чувства в легендата.
- Говорете за нюансите на чувствата – демонстрирайте смесване на боите на отделен лист хартия. Например “Малко разстроен” може да бъде в лилав цвят с жълт отенък; или “долу-горе радостен” може да бъде жълт цвят с оранжеви нотки.
- Изобрази чувствата, които изпитваш, използвайки цветове и форми, по начина, по който искаш.
Цел:
Това упражнение учи децата да разпознават емоциите, чувствата и настроенията си. Понякога открехва вратата към разказването на случки, които са били важни или болезнени за детето. Дава възможност да се изрази и “изразходи” част от емоционалната енергия, натрупана в него. Също така помага да се открият нюансите на дадено чувство – т.е. детето може да разбере, че светът на чувствата не е само “черен или бял”, че чувствата се сменят и са преходни, че всеки изпитва подобни чувства (тук възрастният може спокойно да сподели, че и той/тя се е чувствал/а така).
Подходящо е за:
- Деца, които трудно говорят или определят как се чувстват
- За хиперактивни деца, за които е трудно да усещат и преживяват
- За деца, страдащи от тревожност или склонни да се гневят
- Като полезен инструмент в ежедневието, чрез който детето да споделя
Резултати:
Помнете, че това упражнение е интуитивно и изцяло субективно. Не бива да се налага асоциация на детето с нито един цвят или чувство. Точният начин, по който детето свързва съответното чувство с даден цвят, е правилният за него. Възрастният не анализира рисунката му. Съпътства го единствено да осмисля своите чувства и да се научи да говори за тях, да ги “изважда” наяве.
Нещата, които може да отбележите в рисунката на детето:
- Какви съответствия прави детето между цвят и чувство
- Кои чувства са по-трудни за него. Кое е преобладаващото чувство?
- Важно е да се изследва “контейнерът”, в който детето изобразява своите различни чувства: каква част от листа заема рисунката му? Какво я огражда? Има ли контейнер/ рамка?
- Помнете отворения въпрос: “Какво можеш да ми кажеш за твоята рисунка?” А НЕ: “Защо нарисува обидата си в розово?”
- Къде в тялото си усещаш всяко от тези чувства?
Вариация на упражнението може да бъде и да се “добавят” чувства – например, ако преобладава тъгата, да попитаме детето от какво има нужда и евентуално да добавим форма и цвят за “Обич”, “Щастие” и т.н. – ресурси.
Също, ако някое чувство е трудно контролируемо, например “гняв”, можем да нарисуваме отделен “контейнер” за него и да говорим за начините, по които детето може да се научи да го овладява.
***
Материалът е подготвен от Елица Великова – психолог и арт терапевт, хоноруван преподавател по Арт терапия в Нов български университет, София. Има магистърска степен по Експресивна арт терапия от European Graduate School, Саас – Фе, Швейцария и бакалавърска степен по психология от American University of London, UK.
Още за нейната работа можете да прочете на: Институт за терапия и експресивни изкуства.
Повече информация за арттерапевтични семинари и теми може да прочетете: www.artstherapyinstitute.bg
Целият материал можете да прочетете ТУК
Материалът се публикува с любезното съдействие на priobshti.se
