Един от основните въпроси, който вълнува младите майки и родители, а също и баби, които пряко се занимават с отглеждането на бебето и малкото дете е привикването към гърнето.
Именно на тази тема бе посветена първата ни среща от юлската поредица на инициативата „Мама в действие“, по време на която бяха раздадени над 150 подаръчни комплекта с продукти от нашите партньори.
Ето какво сподели първата участничка в нашата интервю-платформа:
Тя се казва Силвия Кирова, работи в туристическа агенция, има две деца – едното на 8, другото на 4.5 годинки и се занимава основно с тях.
П7: При вас как се случи този процес? Безпроблемно или не се развиха нещата?
– Не съм имала проблеми, защото изчаках. При двете ми деца има разлика, защото едното е момче, а другото момиче. Привикването към извършване на малката и голямата нужда също има разлика. И при двамата обаче изчаках и около втората годинка нещата се получиха. Преди това с момченцето – той си имаше оставено гърненце за него в банята и той съвсем естествено започна да си го ползва при нужда.
В къщи не им слагах памперси или други помощни средства – голички, защото каквото и да сложим, детето усеща, че има нещо. Докато, когато няма нищо, то разбира че няма друга алтернатива, освен да използва гърнето.
Това е начинът за мен – голички, когато времето вече е топло, дори от края на зимата, когато има и парно в къщи и като усетят нуждата, те сами търсят решение на това какво да направят. Те все пак усещат, че не могат да го направят на средата на стаята. Е, в началото, има инциденти, но именно те ги научават , че не става така.
След това започнах да използвам пелени само по време на сън или само когато сме навън и постепенно с идването на топлия период и това отпадна.
Отучването от памперса не е просто отучване от един навик. Това е нормален етап в развитието на детето. Най-сигурният път към успеха е да изчакаш да му дойде времето. Всеки опит да го направиш по-рано е катастрофа за нервната система на родителя и ненужен стрес за детето.Има много теории и нови и по-стари – био, еко и всякакви други виждания, които обаче, според мен не са нормални и не помагат за по-ранното привикване към гърне. Разбира се, както всяко нещо има изключения – има деца, при които се случва и които постигат търсения резултат още с първите опити, но според мен основното е търпението и изчакването на точния момент, в който самото дете е готово. Обикновено това е лятото след навършването на втората година.
П7: Значи, вашият съвет към младите и бъдещите майки би бил да изчакват подходящия момент, да обръщат повече внимание на това как се развива детето им.
– Да, точно така.
П7: Много често се случва някои майки да искат децата им да приличат на други деца и често излишно натоварват децата с неприсъщи очаквания, по отношение на гърнето също.
– Всяко дете се развива индивидуално. Аз го видях и при двете си деца, при второто нещата се развиха също спокойно и последователно. Но когато пораснаха имаше някои разлики. Когато децата спят не е трудно да усетят порива, че им се пишка, но сякаш не могат да се събудят достатъчно, за да отидат до тоалетната. За момченцето бяхме приспособили една кофичка, която държахме до леглото и при него това затормозяване в съзнанието, че трябва да стане и да отиде до тоалетната отсъстваше. Той буквално, спейки, само се изправяше, използваше си кофичката и си лягаше. На момиченцето оставяхме гърненце.
П7: На този трик ви научи някой или вие си го измислихте?
– На мен ми хрумна най-спонтанно и естествено, защо трябва да карам едно тригодишно дете да обикаля половината апартамент като просто може да е до него. Когато ходим на гости прилагаме същия начин. Децата свикват с този начин за през нощта и той не ги затормозява изобщо. Ако някой очаква малкото дете да отива до тоалетната през нощта няма как да се случи. Трябва да се спазва стриктно ходене точно преди лягане и ако през нощта им се наложи да имат нещо под ръка за бърза употреба. Иначе те лесно се объркват, от една страна трябва да контролират това да не се изпуснат, а от друга страна, че трябва да отидат на точно определено място. Това са на практика две задачи, но те им идват в повече на децата.
И така, много лесно стана и при двамата. С биберона също беше така.
П7: Как успявате да съчетавате работата и майчинството, защото това е една непрекъсната отговорност?
– С непрекъснато тичане и постоянен график.
Интервюто продължава на следващата страница
