Алисън Шейфър е психотерапевт и експерт по родителските въпроси с международно признание. Води рубрика в едни от най-известните списания за родителство. Родителите у нас ще имат възможност да се запознаят с подходите и насоките, които Шейфър предлага в областта на детското възпитание и семейните отношения по време на лекциите, които ще се проведат в Гранд хотел София на 25-и октомври (повече информация – ТУК)
Представяме ви откъс от книгата „Скъпи, провалих децата” на Алисън Шейвър, предоставена с любезното съдействие на издателство „Колибри”
Често срещан родителски капан: излагане на последиците СЛЕД постъпката
Съществуват два капана, свързани с логичните последици, които се изпречват на пътя почти на всеки.
Първият от тях е да посочим последиците без предупреждение, след като постъпката вече е извършена:
„Това е, господинчо; връщаш се в количката”
„Достатъчно! Отнемам ти пазарската количка, защото не умееш да я буташ правилно.”
„Никакви пастели за теб; драскаш навсякъде”.
Да, във всичко това има логика, но детето не е получило информацията предварително, докато се е намирало в процес на взимане на решение дали да ходи или да тича, дали да бута пазарската количка внимателно, или да блъска хората с нея. Детето с пастелите може би щеше да избере да се придържа в границите на листа, ако е знаело, че избере ли да рисува по масата, би изгубило за цялата сутрин шанса да оцветява.
Често срещан родителски капан: неспособност да изпълним
Дочувам изпълнените ви с раздразнение протести: „Но аз му казах да не тича. Казах й да не драска. Повтаряла съм това хиляди пъти! Не слуша. По тази причина чета тази книга!”
Натякването и повтарянето представляват прекомерно внимание. Вместо това трябва да спазваме принципа на последиците. Именно това ви спира. Децата ни се учат от нашите действия, а не от приказките ни. Ако предварително им представим последиците и после не спазим правилата, показваме на децата ни, че не мислим сериозно онова, което казваме. Те стават „Глухи за мама”. И по-лошо, когато най-накрая решим да се захванем, те възприемат последиците като нелогично наказание. Детето си казва: „Хей, вчера каза, че ако тичам с пазарската количка, ще ми я отнемеш, но не го направи. Защо да вярвам, че днес ще се случи? Това не е честно”.
За да направим логичните последствия ефективни, трябва да репликираме качествата, които карат естествените последици да действат така безотказно, като бъдем едновременно последователни и безпристрастни.
Бъдете постоянни
Ако децата скачат на дивана, „природният закон” гравитацията ги учи, че могат да паднат и да си ударят главата. Така, но нека бъдем реалисти, не са тревожим за главите им, а по-скоро, че ще съсипят тапицерията на новия диван. (Прощавайте деца, главите ви са твърди, а материята на дивана – не толкова.) Не природният закон, свързан с прокъсването на дамаската, е онова, което ще ни помогне да научим децата си защо не бива да скачат по дивана.
И така, как най-добре да научим детето си, че ако скача върху дивана с мърлявите си обувки от улицата, това ще повреди пружината за отрицателно време и диванът ще е съсипан, преди дори да сме направили последната вноска за него?
Ако мърморим и напомняме, рискуваме да научим децата си как да привличат вниманието ни по негативен начин, Вместо това бихме могли да създадем логични последици.
За да има ефект, налага се връзката между причината и резултата да бъде известна предварително и да спазваме правилата сто процента с последователност и без да съдим, като че е естествено последствие.
Ако желаем децата ни да научат, че диваните не са за скачане, тогава всеки път, щом започнат да скачат, трябва да ги сваляме на земята. Не само когато се чувстваме достатъчно енергични да станем, да отидем и да ги свалим на пода. Схванахте ли? ВСЕКИ ПЪТ. Все пак гравитацията не знае почивка и не оставя изпуснатата лъжичка във въздуха. Колко объркващо би било това?
Ако непрестанно мърморите и повтаряте за последиците, лошото поведение ще си остане,. И вашето мърморене ще си остане, Ако сравним с течение на времето, общата изразходвана от вас енергия ще е по-малко, ако приложите правилно метода на логичните последици.
Вижте още:
Защо не действат наказанията и как да (не) възпитаваме децата си?
Експертът по родителски въпроси Алисън Шейфър за първи път в България
