Започне ли есенно-зимният сезон пощурявам, превръщам се в майка-тигрица. Всяка сутрин отиваме в детската градина, а аз се взирам щателно в лицата на другите деца. Взирам се, защото дебна дали някое от тях не е с кашлица или хрема.
Естествено, всеки ден има такива. Те не са виновни за това, че са болни. И, родителите им, вероятно не са, че ги водят, защото трябва да работят, но…
За да защитя здравите деца, и най-вече моето, обикновено започвам разправия със сестрата. Така, с времето всички започнаха да ме смятат за скандалджийка – и учителките, и родителите. Веднъж дори ги чух да си говорят: „Ох, ето я онази… Сега пак ще започне.“
Скандалджийка ли съм реално?
Заради това, че ме интересува децата да са здрави! Става дума за всички деца, нали?
Най-редовно водим сина ни на детска градина два-три дни, а следващите пет-десет сме болни. Стигали сме до две седмици у дома на антибиотици. Освен това след него обикновено се разболява брат му, баба му, а накрая и ние с баща му.
Веднъж беше излязъл навън без шапка и шал, за което разговарях с възпитателката, тя ми обясни, че не са намерили въпросните аксесоари, след това, естествено температурата и ангината не закъсняха, но в повечето случаи, в които се е разболявал, е било по вина на другите родители, които си водят децата болни в градината.
Дори нещо повече, много често забелязвам, че повечето родители носят лекарствата на децата в градината – капки за нос, сироп за кашлица, билкови чайчета. И преди да си тръгнат, подробно обясняват на лелките или на учителките как да ги дават. Естествено, в затворените помещения през зимата, където децата играят и са в непосредствен контакт, всичко това се превръща в истински болестотворен коктейл, с който щедро се черпят всички.
Есенно-зимният сезон бележи връх във възпаленията на горните дихателни пътища, когато не оставяме децата у дома, за да оздравеят, ние само спомагаме другите деца да се разболяват и пълним лекарските кабинети и касите на атпеките.
Как обаче децата в детската градина да боледуват по-малко?
Най-сигурният начин е, когато детето е болно, то да остане у дома, иначе няма излизане от този порочен кръг. Само прекъсването му ще помогне на децата да престанат да боледуват толкова често.
Удивена съм, обаче, повече от нещо друго. Породи се някакво странно отношение към сина ми, което явно е свързано с възраженията ми относно посещаването на детската градина от деца, които не са в добро здраве. Вчера синът ми сподели, че Пепи не го е поканил на рождения си ден. Попитах го знае ли защо, а той ми отговори, „Защото съм имал много зла майка!“
!!!
Това доста ме озадачи и ядоса. Защото, ако родителите на другите деца не ме харесват, трябва ли това нехаресване да се пренася и върху детето ми?
Какво да му отговоря? Да му кажа, че наистина съм зла или че майката на Пепи не е много умна?
Не бих могла, но не виждам как да поправя тази ситуация, защото, сигурна съм, тепърва ще има и други подобни. И то, само, защото „не съм съгласна“ болните, кашлящи и сополиви деца да ходят на градина и да пръскат бацили навред.
Подслушано в автобуса
